ПРИСЪ̀ДА ж. 1. Юрид. Решение на съд, което определя виновността или невинността на някого според закона и характера и размера на неговото наказание при разглеждане на наказателно дело, процес. Членовете на специалния съд и съдебните заседатели разискваха върху присъдъта на главния подсъдим. Ст. Дичев, ЗС II, 780. В едно село отишли стражари да арестуват някого, осъден бил, присъда имал. Й. Йовков, ЧКГ, 165. Прочетоха присъдата му [на доктора]: Една година затвор! М. Грубешлиева, ПП, 170. Осъдили го на смърт, но през нощта, преди да се изпълни присъдата, копривщенци подкупили едно заптие и сменили баща ми с някакъв смахнат човек. Гр. Угаров, ПСЗ, 49. Съберете мислите си, напрегнете ума си, и ми кажете наказанието — защото аз искам още сега да се произнесе и изпълни присъдата. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 49. До преврата в този затвор не е имало политически затворници. Тук са излежавали тежки и леки присъди убийци, злосторници, различни крадци, скандалджии и злоупотребители. Г. Караславов, ОХ IV, 351. Кланетата, обесванията и разстрелите, често пъти извършвани без съд и присъда, не можеха да се скрият от външния свят. Мл. Исаев, Н, 117. Доживотна присъда. Дългосрочна присъда. Задочна присъда. Окончателна присъда. Оправдателна присъда. Осъдителна присъда. Условна присъда. // Разш. Смъртно наказание. — Няма присъда, ще живееш! — каза агата. Г. Стоев, Зав., 38. Сега той си спомняше хубаво толкова бледни лица на обвиняеми, .., как с трепет и страх следяха потока на обвинителните му речи, чуваха присъдата си, чувствуваха гибелта си. Ив. Вазов, Съч. XII, 146. Дошло нареждане на партията всички нелегални дейци с присъди да заминат за партизанските отряди. М. Гръбчева, ВИН, 323. Арестувахме го, прочетохме му народната присъда и тутакси я изпълнихме. Сл. Трънски, Н, 193.
2. Оценка за постъпка, проява на някого, която води до мъмрене, наказание. Огнянов видя в това студено мълчание присъдата си. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 77. Самуил ще преброди всички пътеки на живота си .. Много хора ще получат присъдите си, много подвизи ще се развенчаят. А. Дончев, СВС, 152. След отпуск църква целият еснаф се събираше в дюкяна ни, където тате даваше сметка за извършеното през годината, като свършваше с това, започваха присъдите над неизправните членове. Г. Белев, ПЕМ, 44. ● Обр. — Стой, майци да обадя — рипна тя; / но аз я спрях при самите врата, / и за грехът, изказан, че ще бъда — / безброй целувки бяха ѝ присъда. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 74. // Стесн. Окончателно решение, становище по даден проблем. — Много се учи ти, стига ти — продума бащата спокойно .. Катя утихна да чуе бащината присъда, изхлипа още веднъж и се укроти. Н. Каралиева, Н, 129. Беше разпределил балите си между няколко чужди коли, понеже нямаше собствена, след това ги беше събрал отново на куп и сега стоеше до сиромашкия си максул, чакайки присъдата на Баташки. Д. Димов, Т, 242.
3. Оценка, преценка, която е решаваща, определяща за някого или нещо. — Няма [пушката] нарез. Затова кара сачмата на една страна. Но за птичета е добра .. След тая присъда моята флоберка изведнъж падна в очите ми. Ем. Станев, ЯГ, 8-10. — Щастлив си — каза мрачно Чудото .. И добави ядосано: — Никак не ми е ясно, какво ти хареса, чукан такъв! Тия унгарки нямат вкус за пет пари .. Златан се усмихна весело — не беше склонен тая сутрин да обръща внимание на резките присъди на другаря си. П. Вежинов, ВР, 114. — Ама, бай Коста, ти барем си стар човек: — туй право ли е? Кара Коста премята зърната на броениците си .. и мълчи. Мълчат в недоумение и другите и чакат да чуят неговата присъда. Ст. Чилингиров, ХНН, 214. Аз искам днес от всичките жени / най-хубава да бъда, / пред строгата присъда / на младите боляри и болярки. М. Петканова, ЦТ, 22.
◊ Подписвам/ подпиша смъртната присъда на някого или нещо. Разг. Постъпвам така, че ставам причина някой или нещо да бъде обречен на гибел. Страх ме е, че с тоя акт вие подписахте смъртната присъда на България и я хвърлихте в пастта на зиналата хиена да я погълне. С. Радев, ССБ II, 28. Подписвам / подпиша смъртната си присъда. Разг. Постъпвам така, че сам ставам причина да бъда наказан със смърт; сам се обричам на гибел. — Да, когато е подписвал втория лист, той е знаел, че подписва смъртната си присъда. П. Вежинов, НС, 123. Асенчо всичко отричаше. Да признае — значи сам да си подпише смъртната присъда. Прояви ли веднъж слабост, каже ли нещичко, няма да го оставят докато не признае всичко. М. Марчевски, ГБ II, 266. Едно е сигурно: Хитлер си подписа смъртната присъда. М. Марчевски, МП, 23.