ПРИСЪ̀ЖДАМ, -аш, несв.; присъ̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Определям и решавам, че нещо е подходящо за някого и следва да му се даде; отреждам, отсъждам. "Мъжо, подхвана тя [майката], колко често сме бъбрили и сме премисляли бъдния весел ден, в който най-сетне Херман ще си избере невяста ..; ту туй момиче, ту друго сме му присъждали ние в своите родителски речи.“ А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 111. // Давам оценка на някого, нещо; преценявам, оценявам. Не говоря за обществото и читателите; трудно е да се отгадае колко са и как тачат те един писател. Думата е за онези, които съдят, отсъждат и присъждат в литературата. Г. Райчев, СбАСЕП, 140.
2. В съчет. със същ. н а г р а д а, с т е п е н, з в а н и е. Удостоявам някого с означеното от съществителното. Съветът на Каролингския институт в Стокхолм, който присъжда Нобеловата награда, е решил да не се дават награди през 1940 година. БНТ, 1940, бр. 203, 4. Присъждам звание. Δ Присъждам степен.
3. За бог, съдба и под. — предопределям, решавам нещо да се случи на някого по точно определен начин; отреждам. Лошото на бащата е поразия за децата. Той взел-дал. А те? — Право е. Но, все пак, като зная, колко много ни напакости [Танас], ще ми се да вярвам, че тука има пръст и Оня, който седи над нас и присъжда всекиму според делата. Ст. Чилингиров, ХНН, 182-183. В стремително втренчените очи на Юлий II, в навъсеното му чело, в устните му енергично сключени, .., четете нагледно колко несъобразно е била постъпила съдбата с него, като му е присъдила да носи калугерско расо. К. Величков, ПССъч. III, 178-179.
4. Спорт. Отсъждам (във 2 знач.). Присъдиха служебна загуба на неявилия се отбор. Δ В мача присъдиха на няколко пъти неправилно наказателен удар.
5. Прех. и непрех. Остар. Юрид. Издавам присъда. Камен започна речта си с въодушевление. Той за първи път чуваше гласа си на открито и високо да произнася думи, за които полицията разстрелваше и фашисткият съд присъждаше смърт. К. Ламбрев, СП, 135. Щом станеше тъдява престъпление, / веднага го [графа] повикваха и той / пристигаше и под небето ведро / присъждаше, без людите да плаши, / по право и закон. Фр. Шилер, ВТ (превод), 80-81.
6. Остар. и диал. Укорявам, съдя, осъждам. Не можеше да си обясни защо тая жена толкова му се перчи и го присъжда. Ст. Даскалов, ЕС, 22. Трябваше да мисли за всичко и за всекиго, да раздава оръжие, припаси, да настанява бежанци, да присъжда крамолници. Д. Рачев, СС, 246. Не присъждай за онова, що не знаеш. Д. Манчев, БЕ I, 126. присъждам се, присъдя се страд. При повреда [в мотокроса] се присъждат допълнителни наказателни точки. НС, 1955, бр. 92, 7.