ПРЍСЪРЦЕ нареч. С (много) любов, с (голямо) желание или усърдие; сърдечно. Тодор до толкова се бил увлякъл в приготовлението, до толкова присърце захванал да работи, щото него и даскал Найдена избрали от Коприщица за депутати в събранието на Оборище. З. Стоянов, ЗБВ III, 263. Работата си гледаше, както и по-рано, присърце, но сега се бъркаше и в общи работи. Като удвои сам той своите усилия, .., нему взе сякаш да се струва, че хладината у селяните е почнала да се отстранява, че те вече по-присърце посрещат неговите слова̀ и проповеди. Т. Влайков, Съч. III, 301.
◊ Вземам / взема (приемам / приема) присърце нещо. Разг. 1. Заемам се усърдно, енергично с нещо, като действам с готовност, желание. — Да, аз узнах, господин Каравелов, че вие наистина сте взели присърце съдбата на ратаите. В. Геновска, СГ, 255. Щом камионът тръгна аз се усмихнах само на инженер Лалю Наумов. Както винаги той взе работата присърце. Бл. Димитрова, ПКС, 194. Интересна е историята на построяването на клуба .. Инициативата е приета присърце от общинското ръководство. БА, 2003, бр. 15665, 3. 2. Обръщам сериозно внимание на нещо, вниквам дълбоко в нещо. С Ана ли искал [Боян] да се раздели? — попита Ванко тревожно. — Да, така ми разправяше. Но ти защо взимаш тяхната раздяла така присърце. М. Грубешлиева, ПИУ, 93. Всички тези събития и всички тези имена, за които ѝ говореше нейният Кирилчо, бяха много далечни и непознати за Станка и тя ги вземаше присърце само защото си мислеше, че от тях ще зависи съдбата на двамата ѝ чичовци. Г. Караславов, ОХ II, 184. Алексей Герман .. е наполовина евреин. И винаги е приемал и приема присърце общата беда на руските евреи. Култ., 1999, бр. 19, 9. Имам присърце някого или нещо. Разг. Милея за някого или нещо, готов съм да го подкрепям, подпомагам. Аз обичам жените, разбира се, не от обикновена, а от идеална .. гледна точка, имам присърце тяхното движение и помагам, доколкото мога. Ст. Л. Костов, М, 41. Кой от мене има по присърце кооперативната работа? А. Гуляшки, МТС, 118. Присърце ми е нещо или някой. Разг. 1. Много ми допада, харесва ми нещо или някой. — Овършахме, но ти ми кажи, искаш ли ме за помощница? — настояваше Нонка. — Много ми е присърце тая работа. И. Петров, НЛ, 47. Гаврил Стоянов не оставяше Гергин на мира, през два-три дни го пращаше ту-тук, ту-там, пък и на самия Гергин тази работа му беше по-присърце, отколкото малко или много кабинетната организаторска работа в града. Ем. Манов, ДСР, 322. — Защо не го искаш? Да не си турчин залюбила? — Не говори тъй, братко, Калофер не е за мене .. — Не ти ли е присърце войводата? — И да ми е присърце, няма да му стана жена. М. Марчевски, П, 68. 2. Милея за нещо, скъпо ми е. Видях ви аз колко ви е вам присърце и род, и вяра. П. Тодоров, Събр. пр II, 58. — Знам — .. — Знам, че ти е присърце нашата беда, ще го сториш за права бога. Зер, всеки трябва да помогне на братята си, иначе къде му отива краят? В. Мутафчиева, ЛСВII, 286. Ами учителството? То му е тъй присърце, тъй го обича. Т. Влайков, Съч. III, 236.
ПРЍСЪРЦЕ, мн. няма, ср. Остар. Обикн. с предл с. Голяма любов, желание, усърдие. Най-първа, най-свята обязанност за вас, любезни дечица, нека бъде, искрената любов към Бога, ревност към молитва и присърце към Божията черква. П. Р. Славейков, Пч, 1871, кн. 3, 43. Който заляга на работата си всякой ден с присърце, казува ся трудолюбив. П. Р. Славейков, ПЧ, 29. Наший приятел е нагласил, види са, горните стихове с намерение да подкани младежите в нашенско да се завземат с присърце за натъкмението на неделните училища. У I, 1871, 206. Ако ти залегнеш с голямо присърце за окопитването на тия хорица, .., ще видиш, какви щат сладки за тебе и отечеството ни плодове да излязат. Нар. прик., СбНУ XVIII, 559. Ние сега трябва да се заловиме с още по-голямо присърце, .. за придобиването на своите правдини, на своята свобода. НБ, 1877, бр. 63, 263. И тя без присърце .., през куп за грош ми разказа, че задушниците ставали в някоя събота, че готвели манджа, пити и хошавец. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 33. Полза има кой как може, — / с разум да се захвати. / Ний свършваме този път с тези думи, които са въодушевени от най-разпалено присърце за вещественото и душевно въздигане на нашия народ. Ступ., 1875, бр. 5, 35.