ПРИСЪ̀СТВАМ и ПРИСЪ̀СТВУВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Намирам се някъде, съм на определено място, обикн. като наблюдател на това, което става, което се случва. Кога имаше гости, той викаше синовете си да присъствуват. Ив. Вазов, Съч. XXII, 10. Чъргубил Есхач, който за първи път присъствуваше в провинциален дворец, също се смайваше от отстъпките. Й. Вълчев, СКН, 390. Лина предлагаше да викат духове .., събираха се край масата и, допрели пръсти на ръбовете, мълчаха и чакаха духът да даде някакъв знак, че присъствува. М. Грубешлиева, ПП, 224. Днес имаше буря. Първата домашна буря, на която присъствувам. В. Бончева, АП, 69. За пръв път присъствувах на истински, сериозен лов. Ем. Станев, ЯГ, 17. Когато не са на театър, видните дами от Буенос Айрес присъствуват на конни надбягвания. Св. Минков, ДА, 94. Беров чувствуваше, че присъствува на погребение, за което отчасти и той е виновен. Д. Кисьов, Щ, 484.
2. Съм, съществувам някъде; битувам. Той е враг на вкаменелостите, враг е и на чисто археологическите класификации. И епохата с цялото си движение присъствува в неговото повествование, усещаме я, сякаш е разказана от съвременник. С. Радев, ССБ I, 8. Пъпките на бука за няколко дни бяха наедрели от галещата топлина на пролетта, която присъствуваше вече наоколо. Д. Фучеджиев, Р, 92. ● Обр. В този дом присъства атмосфера на ведрина и спокойствие.