ПРИСЪ̀Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е неотменимо качество, свойство на някого или нещо; свойствен, характерен. Няма у тато присъщия на други домовници навик да вземе да разправя какво е чул и видял из село. Т. Влайков, Пр I, 71. Спомням си, че за тая небрежност, присъща на характера ми, винаги съм бил критикуван с добри намерения. К. Калчев, ДНГ, 5. — Запали ми цигарата! С присъщата си любезност аз грабвам кибрита от масичката, драсвам една клечка и поднасям жълтото пламъче до върха на цигарата. Св. Минков, Избр. пр, 457. Това чувство на завист между роднини, така присъщо на хората, пак ме обхвана. Н. Стефанова, РП, 65. Баба попадия с присъщото ѝ добродушие посрещна госта и го настани в стаята ведно с другарите му. Л. Стоянов, Б, 59. Не му липсваше ентусиазъм и чистият идеализъм, присъщи на всеки народен учител. Й. Йовков, Ж I, 105. Двамата велики художници [Микел-Анджело и Рафаело] са имали възможност да въздействуват един на други. Но и тука, както и във всичките си други произведения, те са утвърдили присъщите качества на своя гений. К. Величков, ПССъч. III, 195.