ПРИСЪ̀ЩО нареч. 1. По начин, който съответства на поведението на някого или е типичен за нещо; свойствено, характерно. Новият звяр се показа също така ловък като стария и — присъщо на младостта му — беше и много по-жесток, когато трябваше да покаже хищните си зъби. П. Спасов, ХлХ, 8.
2. С гл. с ъ м в 3 л. ед. и крат. лич. местоим. в дат. Означава, че за някого или нещо е характерно, свойствено, типично някакво поведение, качество. Манчо се засвива, .., чудейки се какво да отговори. Да се оплаква ли от кооператорите, .., както правеше друг път, себе си ли да обвини, което не бе му присъщо, па смутолеви: — Все до края на месеца ще овършеем и ще се издължим. Кр. Григоров, И, 46.