ПРИСЯ̀ДАМ, -аш, несв.; присѐдна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Сядам някъде или при някого за малко, за кратко време или понякога. Като се поизморехме, присядахме да починем. Кр. Григоров, Р, 173. Привечер излизаше на улицата, присядаше на трикракото столче и гледаше Балкана. Кл. Цачев, СШ, 80. Бабички и старци присядаха пред къщи да се припичат наслънце. Д. Марчевски, ДВ, 157. Земляците присядат в окопа и гледат морето. Й. Йовков, Разк. I, 17. Осъмваме в Лион .. В бюфета светят ярки глобуси, дами в кожени палта и мъже с пътни каскети присядат за минута да закусят. К. Константинов, ПЗ, 95. Често до тях [занаятчиите] присядаха и свободните минувачи, и познати, които бъбреха и се смееха по цял ден. Сл. Боянов, СК, 31. Колкото пъти, когато плачех за нещо, мама присядаше край мене, галеше ме по косите и мъката ми минаваше. Сп. Кралевски, ВО, 33. Между масите тича келнерът бай Коста, разнася чаши наливно червено вино, присяда от време на време при някоя от по-пийналите компании и сам спори и критикува. П. Незнакомов, СНП, 172. Понякога се изморявам да стоя права и искам да приседна поне за минута.