ПРИТАЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от притаен; затаеност, прикритост, спотаеност. Беше влюбена в Боян и когато заговореха за него в погледа ѝ проблясваше притаеност и тя се страхуваше да не издаде чувствата си.
