ПРИТА̀ЙВАМ, -аш, несв. (разг.); притая̀, -аѝш, мин. св. притаѝх, св., прех. Притаявам. Когато води малките си на паша, майката не се задържа дълго време на едно и също място и обикновено през деня ги притайва някъде на закрито и чак привечер ги извежда. П. Петков, СП, 47. Залата беше притихнала учудено .. Думите на Веселин Велев ясно и убедително изразяваха онова, което всички отдавна притайваха в себе си. Д. Цончев, М, 53. притайвам се, притая се страд.
ПРИТА̀ЙВАМ СЕ несв. (разг.); притая̀ се св., непрех. Притаявам се; притаям се. Момчетата се притайваха зад стъблото на една дебела топола и мълчаливо се оглеждаха в полумрака. П. Стъпов, ГОВ, 58. Кукувицата се притайваше в клоните на едно дърво, където мъчно можеше да бъде забелязана. Ем. Станев, ЯГ, 89. Някъде наблизо блестяха вадички, скрита влага се притайваше под кафявата гниеща шума. К. Калчев, ЖП, 114. Нататък димяха и други два пожара. През мрака се процеждаше бледо, червеникаво озарение. По-близките къщи наоколо се притайваха с тъмни прозорци, гробно затихнали. Д. Талев, ГЧ, 353-354.