ПРИТА̀ЙВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от притайвам и от притайвам се; притаяване. Спирах вечер под столетните великани, вслушвах се в говора им, чувствувах слисаното им притайване, когато славеите възвишеха своите извивания. А. Страшимиров, А, 629.


Източник: Речник на българския език (онлайн)