ПРИТВА̀РЯНЕ1 ср. Отгл. същ. от притварям1 и от притварям се. — Знаеш ли да четеш? — Не ми е трябвало! — отвърна троснато бабата, но в себе си беше се смутила от това притваряне и заключване на вратите. Г. Караславов, Избр. съч. II, 145. Мама не отговори, сега тя не можеше да не се съгласи с него и призна това само с една едва доловима усмивка и с леко непродължителна притваряне на очите си. Д. Бозаков, ДС, 136. И после: .. „Яворино Михайлов ще декламира “Павлета Делия„ от Яворов“ .. Ходене по сцената, ръкомахане, притваряне на клепачи, тръскане на коси. М. Грубешлиева, ГР, 108.
ПРИТВА̀РЯНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от притварям2 и от притварям се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.