ПРЍТВОР м. 1. Църк. Западната част на православния храм, разположена срещу олтара, откъм главния вход, която представлява преддверието. — Лельо, къде продават свещи? — В притвора — .. — Ами там нямаше никой. П. Вежинов, НБК, 359. Още преди да бие клепалото тая сутрин, започна да се събира народ в малката стара църква. Не можеше да побере тя много народ, та людите изпълниха и тесния притвор, двора около нея. Д. Талев, ЖС, 184. Григорий Цамблак прекрачи прага и през сводестата дясна врата влезе в тъмния черковен притвор. А. Каралийчев, В, 152. Същинската църква е строена навярно през XV — XVI в., а притворът — към началото на XVIIIв. Ст. Михайлов, БС, 160.
2. Остар. и диал. Пристройка. От улицата се влиза обикновено в един малък притвор. От него по едно тясно коридорче се отива в една голяма зала. Ст. Чилингиров, ПЖ, 161. Събра чиниите и ги отнесе в притвора. Д. Спространов, ОП, 83. Около къпалника всякога имало много болни, за които и били направени пет притвора. Къпалникът с притворите се викал къща на милосърдието. Д. Манчев, НН (превод), 86. Самият храм беше малко сдание, но наоколо имаше различни дворове, притвори и стаи. КТЕМ, 455.