ПРИТЀГЛЯМ, -яш, несв.; притѐгля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Приближавам някого или нещо с леко теглене, дърпане към себе си или към друг обект; придърпвам, привличам. Маргаритка мълчи и сълзите започват да текат към бузите. Слагам ръка на рамото ѝ и я притеглям до себе си. П. Незнакомов, МА, 87. Адвокатът Вълчо Петров го притегли със здрависването в кантората си като в свой дом и му пусна ръката чак като го настани на пейката до себе си. Ст. Даскалов, СД, 278. — Ето какво ще ти кажа, Теодосие, живей тука и подвижничествувай, .. като изрече тия думи, старецът протегна двете си ръце, притегли му главата и го целуна по челото. Ст. Загорчинов, ДП, 221. Графът .. притегли стол от друга маса и седна до госпожа Кнотек. Ив. Вазов, Съч. XII, 187. Той притегляше към себе си едно след друго блюдата с печените пилета, чупеше с ръце крехките крилца и кълки и ядеше бързо. Ст. Дичев, ЗС I, 23. Помощникът отвърза малката лодка, притегли я до мауната. Ем. Манов, БГ, 72. Бори притегли коня в сенките на разграден буренясал двор и почака да отминат развилнелите войници. Й. Вълчев, СКН, 29. // Тегля леко, дърпам, краищата на дреха, завивка и под., за да покрия, прикрия нещо, част от нещо или някого; придърпвам. — Да кажа, че лошо играят, нямам право — подзе офицерът, като си притегли предниците на шинела. Ив. Вазов, Съч. IX, 24. Софка пак притегли краищата на шала отпреде си. Ив. Вазов, Съч. XII, 10. Саша притегли чаршафосаното одеяло, покри се до брадичката. Ст. Марков, ДБ, 353.
2. Будя с някакво свое качество, особеност силно желание, стремеж у някого да бъде при мене или някъде; привличам. У Гражев има нещо изключително и силно. То притегля човека и го държи в плен на онова обаяние, което се излъчва от силните хора. Ив. Мартинов, ДТ, 255. — Не вървя аз [Аврам Немтур] срещу народа, дядо хаджи. Искам да го притегля към себе си, че съм разбрал по-добре. Д. Талев, ЖС, 352. — Щом ме притегли към себе си, може и да се сприятелим. Д. Асенов, СВ, 56. С нея се гордееше гимназията, името ѝ притегляше като магнит все нови и нови хора в групите. П. Вежинов, ДБ, 183. Младите хора гледаха .. към големите градове, притегляше ги градският живот. А. Гуляшки, ДМС, 19. В „Победа“ нямаше празна маса. Но .. тая дразнеща миризма на печено на скара .. така притегли двамата гости на столицата, че нищо не беше в сила да ги измъкне от тук. Д Калфов, Избр. разк., 233-234. Втурна се с нови сили нататък и животното — притегли го, види се, водата. Д. Талев, С II, 226.
3. За очи, поглед — привличам силно вниманието на някого към себе си. Очите на княгината го [славянина] притегляха неотразимо. Ст. Загорчинов, ЛСС, 92. Пронизващ поглед притегли очите ми. Шефът настрани иззад гърбовете ме следеше подозрително. Бл. Димитрова, ПКС, 297. // За нещо особено, необикновено — привличам силно погледа, очите, вниманието на някого към себе си. Блясъкът на златото и скъпоценните камъни притегляше погледа на младата жена. Д. Талев, СК, 68. Изведнъж ниско под звездите, които постоянно притеглят погледите ни, виждаме познати очертания на дървета. Й. Йовков, ВАХ, 10. Цветните им [на книгите] подвързии и златните им рисувани надписи притеглиха очите му и той дълго се рови с поглед из тия .. претенциозно подвързани томчета. А. Гуляшки, МТС, 92. Някаква властна сила притегли очите му и той, тих и покорен, се извърна. Хр. Смирненски, Съч. III, 109. Тръгнах напосоки .. Нещо ме притегляше към реката. Спрях сепната. На една скала седеше човешка фигура. Бл. Димитрова, ПКС, 234. притеглям се, притегля се страд. Веднага с прокълняването на семената се предприема окопаването им, като около всеки корен се притегля влажна и рохка пръст, чрез което се запълнят и недопълнените трапчета на гнездата. Гр, 1906, бр. 5, 72.
ПРИТЀГЛЯМ СЕ несв.; притѐгля се св., непрех. Доближавам се доста до някого като почти се допирам, докосвам до него. — О-о! На добър час, на добър час! — поздравяваше ги усмихнатата Валя и нарочно се притегляше към мене, за да си отмъсти. Д. Калфов, Избр. разк., 301.