ПРИТЕЖА̀ВАМ1, -аш, несв., прех. 1. Разполагам с нещо като собственик; имам. Освен къщата и хана в Белово, той притежава един хан и при станцията. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 8. За него казваха: „Мъглов има трийсет и два ключа“, т. е. притежаваше трийсет и две сгради. Й. Йовков, ПГ, 242. Единият беше господар и собственик на „Никотиана“, а другият — пролетарий и не притежаваше нищо. Д. Димов, Т, 221. Когато някой го е запитвал за професията му, .., усмихвал се е кротко и е отговарял, че притежава достатъчно средства. Св. Минков, ДА, 27. // Собственик съм на животно или птица, които отглеждам, за които се грижа; имам, държа. Децата са луди по животинки и у дома притежаваме три канарчета, два папагала, котарак, куче и аквариум с рибки — цяла менажерия.
2. Разполагам с нещо, принадлежи ми нещо, което съм създал, сътворил; имам. Българският народ притежава интересни и богати традиции. Мор. пр VIII кл, 13.
3. Разполагам с нещо или някого за някаква цел, защото ми е необходимо; имам. Ние ставаме равнодушни към това, което вече притежаваме, свикваме с него и губим способността да го разбираме и ценим. Й. Йовков, Разк. III, 201. Може да се предполага, че притежава поне един полк. Д. Добревски, БИ, 257. Марсилия. Гора от параходни мачти .. Всеки шофьор на пристанището притежава удостоверение, което му дава право да лъже чужденците, че е бил шофьор на Барту в деня на атентата срещу крал Александър. Св. Минков, ДА, 14. Паисий иска да каже с тия редове, че не е голям подвиг да се развиваш, когато не срещаш никакви спънки и притежаваш всички необходими външни условия за развитие. Б. Пенев, НБВ, 59. Той направи няколко силни движения с ръцете .. После се избръсна — със студена вода и с бръснач — по навик, останал от баща му, който винаги бе презирал удобствата, защото никога не бе ги притежавал. Ем. Манов, БГ, 30. Страхуваше се и ядосваше се в същото време, че обещаното нему от това министерство хубаво място, .., ще се изплъзне из ръцете му тъкмо тогава, когато той мислеше, че сигурно го вече притежава. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 2, 145.
4. За институция, организация и под. — снабден съм или съм обзаведен с нещо, което е станало моя собственост; имам. Църквата при Ореховския манастир е притежавала хубави стенописи, но днес те са покрити с варова мазилка и не могат да се видят. Ст. Михайловски, БС, 209. Тъкмо срещу вила „Фарнезина“ е дворецът „Корсини“, който притежава една доста богата колекция от картини. К. Величков, ПССъч. III, 201. Читалището притежаваше множество римски предмети, турски ръкописи и документи от Възраждането. Д. Димов, Т, 222. Бараката № 14 притежаваше шест кревата. Ив. Вазов, Съч. XII, 92.
5. Съществува у мен някакво качество, свойство, умение, с което разполагам, проявявам го при нужда или ме характеризира; имам. Качествата у хората са различни. Това, което притежава един, липсва у друг. Д. Димов, Т, 618. Като също нововремски турчин, който се почита, Шерифът притежаваше модния и сладък порок да обича ракията. Ив. Вазов, Съч. Х, 115. — Ясно ли ви е колко хора притежават доблестта да признаят грешките си? Малцина! Ив. Островски, СБ, 62. На места творецът майстор притежава и усет за хумор, например куката на овчарската гега, моделира като маймуна. СбНУ IV, 76. Притежаваше голяма опитност, верни наблюдения и не по книжен път беше достигнал много истини. Й. Йовков, Ж 1920, 65. Въпреки смутеното си здраве, кьосето Косьо притежавало душата на мечтател. Й. Попов, БНО, 106. // Отличавам се с определено качество, особеност. Ботевите стихотворения .. притежават ценни достойнства, образцови страни. Ив. Вазов, Съч. XIII, 67. Поезията на Вапцаров притежава тази отличителна черта, че .. можа да отрази един по-висок етап от самото обществено развитие на живота у нас. С, 1951, кн. 2, 119. Най-малката музикална форма е малката едноделна песенна форма. Тя се състои от един период, който притежава самостоятелност. Пеене VII кл, 59. Лещите имат много по-голямо практическо значение от огледалата, макар да притежават в много отношения еднакви свойства с тях. Физ. Х кл, 1951, 136.
6. В съчет. със същ. с т е п е н, з в а н и е, ч и н и под. Нося, присъдено ми е някакво отличие, звание и под.; имам. Той е изумителен човек и неслучайно притежава толкова титли. Δ Тя притежава научна степен.
7. Снабден съм с нещо като даденост по природа, присъщо ми е някакво свойство, качество; имам. Бих написал песни на младостта, най-хубавото нещо, което човек не знае кога притежава, но знае кога губи. Елин Пелин, Съч. V, 43. Притежаваше [Аврам бакалинът] суха, аскетична фигура и необикновено едри крайници. Р. Сугарев, СС, 17. Всички [гръбначни животни] притежават гръбначен стълб, череп. Биол. IX кл, 1981, 24. Условия .., хидрографски и климатически за ледници през ледниковата епоха Витоша е притежавала .. в достатъчно количество. П. Делирадев, В, 34. — Има и други села на същия ред, под същата планина, но в тях няма онази живописност, която притежава селото Бояна. Ч, 1875, кн. 13, 610.
8. Прен. Обикн. за мъж — съм в интимни отношения, сексуална връзка с някого; имам. Лука Макрев я видя за пръв път на площадчето в малкото подбалканско градче и се влюби в нея. .. Какво ли не би дал Лука Макрев, за да я притежава! Й. Попов, СЛ, 9. Да бъде наследник на всесилния прочут паша и да притежава най-красивата жена на Русе, това ласкаеше младия офицер. Ст. Дичев, ЗС I, 574. С точен прицел улучва [жененият мъж] най-хубавото .. Само това вижда и му се радва с една особена тъга и завист към щастливеца, който ще те притежава. Бл. Димитрова, ПКС, 66.
9. Остар. Книж. Владея нещо, господствам над нещо. Тези последните [аюбитите] бидоха съборени от собствените си пазители, мамелюците, военно тяло, което са събираше от странни роби, и което притежава тази страна [Египет] чак додето френците я завладяха в края на миналото столетие. С. Бобчев, ПОС (превод), 256. притежавам се страд.
ПРИТЕЖА̀ВАМ2, -аш, несв.; притежа̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, св., непрех. Диал. Тежа, натежавам повече от нещо друго. „Злата се е със злато мерила / и она си злато притежала.“ Нар. пес., СбНУ XLIX, 218.
ПРИТЕЖА̀ВА МИ несв.; притежѝ ми св., непрех. Става ми тежко; натежава ми, дотежава ми. Той [тъкачът] я напълни в ръката и я дигна, тръгна да си ходи. По пътя му притежа и я остави на тезгето на един затворен дюкян да си почине малко. Нар. прик., СбНУ XIX, 126.