ПРИТЕЖА̀НИЕ1, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Владеене, разполагане с нещо като лична собственост; притежаване. Докато той висеше неподвижно между двата хълма, черказките селяни и селяните от Горна Каменна Рикса си размениха мнения относно правата върху притежанието на привързания балон. Й. Радичков, ГП, 101-102. — Той иска да приключи с търговията и да се прехвърли изцяло само върху притежанието на фабриката и шлеповете. Ив. Мартинов, СНУ, 48. Знаех .., че поетите имат силно развито чувство за притежание, те дори небето наричат свое. Й. Попов, БНО, 125 Тридесет и пет долара струва разрешителното за притежание на огнестрелно оръжие в щата Джорджия. Диал., 1990, бр. 7, 10. // Остар. Книж. Владение (в З знач.). Те [дъщерите] влязоха в притежанието си и ся зачудиха за чистотата на покъщнината. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 118. И му подари едно обширно място в Нова Испания за негово собствено притежание. П. Кисимов, ОА II (превод), 180. // Само ед. Рядко. Разполагане с нещо, присъщо по природа; съществуване, наличие, наличност. Той даже фана да гледа с любознателност на звяра, който го накара да издаде оня страшен кралимарковски глас, притежанието на който Иванчо никак не подозираше до сега, и сам се чудеше. Ив. Вазов, Съч. VIII, 59.
2. Нещо, което имам като лична собственост и с което разполагам. Той изреждаше всичките подробности по катастрофата, както и едно по едно стоките, притежанията и ценностите си. Ив. Вазов, Съч. Х, 41. Какво от това, че две български армии, .., се командуват от генералите Щойбен и Шолц .., смъртно ненавиждани от целия български народ, на когото добитъкът, житото и оскъдните притежания се изнесоха зад граница! Д. Казасов, ВП, 184. Съдията прекъсна мълчанието, .., и се обърна към ответника със следния въпрос: — Селяните от село Сврачево са повдигнали граждански иск против вас, че владеете неправилно и беззаконно една воденица, която по-преди е била притежание на селото. М. Георгиев, Избр. разк., 198. Колкото пари събере от подаръците при измиването нозете [на свекъра и свекървата], .., невестата има си ги за свое собствено притежание. СбНУ VII, 83.
3. Само мн. Остар. Книж. Имоти. Къщното куче е пазач на полските притежания. Ч, 1874, бр. 3, 76. По Царска една заповед, .., се е унищожило досегашното правило за контратите, които се правят за притежания, когато се дават под кирия. Дун., 1868, бр. 144, 2. Ф и е с к о: — Андреа ще провъзгласи внукът си за син и наследник на притежанията си. Ч, 1875, кн. 15, 19. Ла Фонтен не се връща вече в Шато Тиери, .., освен по причина да продава по някоя част от своите притежания. Ч, 1875, кн. 13, 602. Освен законите, които от детинство е опазил според думите си [младият богат], тряба да продаде сичките си притежания, и да ги даде на сиромасите. Н. Михайловски, ССИ (превод), 151-152.
4. Прен. Чувство, усещане за общност при интимни отношения, при сексуална връзка; принадлежане, имане. За да усети [княгинята] радостта на притежанието, измерваше дълбочината на любовта си чрез скръбта по една въображаема загуба. Ст. Загорчинов, ЛСС, 139-140. Имаше сякаш съжаление .. Не можеше да не мисли за това, след като тя разтвори кожуха и го ослепи в здрача с великолепното си тяло, и то не беше единствен път, но тя [Марина] все му се струваше недостижима въпреки илюзията за притежание в миговете на близост. Д. Фучеджиев, Р, 286.
5. Грам. Принадлежност. Кратките дателни местоимения показват притежание, затова се наричат и дателен притежателен. Л. Андрейчин и др., БГ, 242.
6. Остар. Нещо, което е достъпно или известно на някого; достояние. Онова, което се писало само в писма между работниците, .., скоро станало притежание на цялото общество. З. Стоянов, ХБ, 263. Така поникна и цъфна една българска литература, и явиха се много списатели. Първо Симеон, после Климент, Константин .. Отпод тяхна ръка бликна твърде богата книжнина, на която обаче подавляющата част е била притежание на едно само съсловие — духовното. Н, 1882, кн. 8, 232. Ако би са някак случило .. да изнамерят някой лесен и евтин способ за добиванието на тая сила [електричеството], .., то наистина тя би станала в правия смисъл на речта всеобщо притежание на человечеството. Лет., 1876, 94.
ПРИТЕЖА̀НИЕ2 ср. Остар. Книж. Притегляне; притежение. Но колкото повече нашата планета, .., отстъпва от слънцето, .., ний забележваме, че и месеца постепенно се отдалечава от възмущающето влияние на това светило, че и той по-силно са подчинява на земното притежание. Д. Витанов, НС (превод), 79.