ПРИТЕЗА̀ВАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Остар. Книж. Стремя се да постигна, да имам нещо или да докажа нещо. Той притежаваше .. непреклонна упоритост — инат .., и всекога притезаваше да се показва прав. К. Шапкарев, МЖБМ, 57. Притезавам за престола. Др. Фетваджиев, ФБР II, 283.
— От рус. притязать. — Друга форма: п р и т я з а̀ в а м.