ПРИТЕЗА̀НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Искане, претенция. Това значеше, че той се отказва завинаги от притезанията си върху търновския престол. Ив. Вазов, Съч. XIII, 136. Как искрено той сега мразеше тоя ветрен черноок момък с неговата дръзка самоувереност, .., който предизвикателно засукваше нагоре мустаци с донжуански притезания! Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 13. Тук [в списанието „Братски труд“] биват напечатани поетически опити от Каравелов, .., народни песни, както и статии, в които исторически и политически се оборват притезанията на гърците за духовно владичество над българите. М. Арнаудов, КДБ, 43.
— Друга форма: п р и т я з а̀ н и е.