ПРИТЕСНЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който притеснява, потиска, ограничава правата и свободата на някого; потисник. Беше ли минала в жилите на неговия син същата тази непокорна балканджийска кръв на дядо му и на другите селяни, които бяха дигнали някога секири и коси срещу чуждите притеснители? З. Сребров, Избр. разк., 60. Тая величествена борба — величествена и поради огромната разлика в числеността между въстаници и притеснители, ще продължава докогато .. въстанието всецяло постигне високохуманната си цел .. в Македония и Одринско. Пряп., 1903, бр. 28, 2.