ПРИТЕСНЍТЕЛНО нареч. 1. По начин, който притеснява; смущаващо, обезпокоително. Новините от конфликта в Близкия Изток не са никак добри и действат крайно притеснително върху войниците.
2. По начин, който причинява ограничение на правата и свободата на някого; угнетяващо, потискащо. Оправданий подсъдим не се лишава от правото да иска възнаграждение и от длъжностните лица, .. ако може да докаже, че те са действали пристрастно, притеснително, без законен повод или основание, или че изобщо недобросъвестно. ВП, 123.
3. С гл. с ъ м, с т а в а м в З л. ед. а) С крат. лич. местоим. в дат. Означава, че някой изпитва смущение, неудобство, някакво вълнение. Върху отсрещния балкон съхнеше прането ѝ [на Диляна] .. Ставаше ми някак тайничко притеснително, а отсреща — бельото. В. Пламенов, ГШ, 59. б) Означава, че нещо, някакво обстоятелство създава неудобство, смущение. Притеснително е да пътуваш сам през нощта на дълъг път.