ПРИТЕСНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; притесня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Създавам, предизвиквам битово или физическо неудобство на някого, обикн. с присъствието си или като нарушавам пространството му и обичайните му действия. — Какво говориш, Емиле? Та аз не ти се сърдя и не настоявам да останеш. Ако ти смяташ, че ще ме притесняваш, много се лъжеш! Ив. Мартинов, СНУ, 157. Кухничката е най-първа потребност, пък на момичето това му дай — да си има свое място, дето да готви, да пере. А ти ще го притесняваш, горкото. А. Гуляшки, ЗР, 200. — Ти си още момче, не знаеш. Сънищата показват .. Че и тая задуха ме притеснява, много чувствителна съм станала. Ем. Станев, ИК III и IV, 367. Джупуна беше се докарал с тъмносин шевиотен костюм .. Личеше, че новите дрехи го притесняват и в тях се усеща като спънат. Ем. Станев, ИК I и II, 85. Пречеха му и напълно го разстройваха събитията, които близки и приятели бяха предвидили за този „празничен“ ден. Най-напред самото „празнуване“ го притесняваше, караше го да се чувства неловко. А. Гуляшки, ДМС, 18.
2. Предизвиквам безпокойство, смут, тревога у някого, нарушавам душевното му равновесие с поведението, действията си. Нахалникът сигурно отиваше у тях, за да го притеснява с натрапничавите си въпроси, затова Костакев се престори, че не го е видял и забърза към близката тясна уличка. Х. Русев, ПЗ, 50. С птица или животно можем да се гледаме дълго, без това да ни притесни. Й. Радичков, СР, 58. ● В съчет. със същ. д у ш а, с ъ р ц е. А охолството — и то е добро, като го има. Ала не чини зарад него да си притесниш душата. Т. Влайков, Съч. II, 261. Едни .. как да ти обесня .. злато хора, стъпват на пръсти, да не те събудят, и все гледат с нещо да ти угодят. Притесняват душата ти от деликатност. М. Яворски, ХСП, 302. Когато смърт ме сполети, / в морето ме спуснете, братя. / То често с кротки си вълни / ми утешаваше сърцето, / когато скръб го притесни. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 50.
3. Ограничавам, стеснявам правата на някого, като налагам своята воля. Макар че го притесняваха, Василев не се противеше на манипулациите с него. Съвр., 1980, кн. 1, 51. Той даваше показанията си с тих и равен глас. — При мене идваха хиляди граждани да се оплакват, че ги притесняват и изтезават хората на правителството. В. Геновска, СГ, 535. Той смяташе, че да се оплаква човек — това значи да притеснява свободната воля на другите. П. Вежинов, ДБ, 257.
4. Пренебрегвам правата на някого, като го мачкам, насилвам, потискам. Тахир Гирай .. започна да притеснява християните. Д. Яръмов, БП, 72. Като стигна в Павия, без да притесни ни най-малко жителите през местата дето премина, Алцеко поднесе своите услуги на Гримоалдо, Ломбарский цар. Т. Шишков, ИБН, 105. Царщината! — всеки вика, / а за нази пак камшика / .. / Крадат, скубят, притесняват, / дете в майка разпищяват. Ц. Церковски, Съч. II, 68-69.
5. Остар. За армия, военни действия — оказвам натиск върху някого или нещо, като го поставям в невъзможност да устои в дадено пространство, да овладее определена територия, позиции; притискам. Когато ги притеснили хуните, по дозволението на императора Валента, те [готите] се заселили в Мизия. Д. Душанов, ИПХЧ, 77. В пътя солдатите с хиляди умирали от глад и студ. Освен това русите ги отвсякъде притеснявали. Г. Йошев, КВИ (превод), 335. Занял е тоя тесняк, който им е откривал път за София. Милое притеснявал тогава Ниш. НБ, 1876, бр. 25, 98.
ПРИТЕСНЯ̀ВАМ СЕ несв.; притесня̀ се св., непрех. 1. Изпитвам силно чувство на смут, безпокойство, тревога, което не мога да овладея. Продавачката се притесни, плувна в пот и взе да пелтечи, че замества мъжа си за половин ден. Й. Попов, ИЖП, 23. Когато започнаха въпросите за изкуството, той [домакинът] се притесни още повече. Книги не четеше, на театър не бе стъпвал от години. Отеч., 1978, кн. 2, 38. — Че ходиш да работиш там, това не е нито грехота, нито срамота — погали я тя по бузата. Защо си се притеснявала досега, та не си ме попитала. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 138-139.
2. Изпитвам чувство на стеснение, неудобство от дадени обстоятелства. Алекси Кузов се притесняваше в новичко шаячено палто, подобно на току-що заергенил се селски момък. Д. Вълев, З, 286.
3. Изпитвам по природа смущение да занимавам някого със себе си, със свои проблеми. Тя е срамежлива и се притеснява да пита. Δ Притеснявам се да ти телефонирам късно вечер.
4. Живея в недостиг, с недостатъчно материални средства, обикн. пари. Отец Анастаси ме беше предупредил при нужда да искам пари от моя хазяин — той му бил оставил на мое разположение такава сума, че да не се притеснявам за нищо, а да си живея тъй, както ми е угодно на сърцето. А. Гуляшки, ЗР, 80.
◊ Не се притеснявай<те>. Разг. Бъди спокоен и действай както ти е удобно, няма значение как ще постъпиш (учтива формула за изразяване на благоразположение). — Искате ли да ви направя кафе? — Не, момчето ми, не се притеснявай за нищо. Ал. Томов, П, 134. — Хапни си, не се притеснявай, ти си наш човек. А. Гуляшки, ЗР, 6.