ПРИТЍКВАМ, -аш, несв.; притѝкам, -аш и притѝкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. притѝкнат, св., прех. 1. Разг. С тикане премествам някого или нещо по-близо до някого или до нещо; подбутвам, добутвам. Тя притикваше пред него порязаниците и все го канеше. С. Марков, ДБ, 216. Ратаите прибираха добитъка и кръстосваха с фенерите под саите и граждовете. Трополяха говеда, риеха коне. Под сайванта Данаил и Велика притикваха разпрегнатите коли. С. Северняк, ИРЕ, 25. Вълнувах се, не знаех как да заговоря на стария писател. Мълчаливо притиках стола до него и го помолих да седне. Т. Генов, ДОД, 67. Костанди с мъка притика трупа в изкопа под зида. П. Славински, ПЗ, 115. Стайко притика висящата си през рамо тамбура къде гръб, подсука мустак срещу стринка Гуна и се провикна окуражено: — Гуне, жени се ти, жени! Ц. Церковски, Съч. III, 40. Слушай мене, Славейков, каза генералът, като притикна столът си към мене, разбирам твоето ядувание. П. Р. Славейков, ПХС, 85.
2. Диал. С тикане прибирам главните на огън, за да гори по-добре; стъквам. Орлица, като остана сама, погледа след Вранка, помисли, па дигна рамене и се обърна да притика огъня. Ил. Волен, ДД, 74. Когато тръгнаха за сайвана, тя [Грудка] рече на Свидена, ..: — Я притикни огъня да светне. Ил. Волен, БХ, 134.
3. Диал. Пъхвам, мушвам, затъквам. Б о ш к о (Притиква в пояс ляб и лук). Ц. Церковски, ТЗ, 8. притиквам се, притикам се, притикна се страд.