ПРИТЍСВАМ, -аш, несв.; притѝсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. притѝснат, св., прех. 1. Притискам веднъж или няколко пъти; натисвам. Момиченцето понечи да стане, но младата жена, .., го хвана за рамото, притисна го към седалката. Б. Болгар, ОП, 45. Влезе [Султана] в малката стая и притисна вратата с гърба си. Д. Талев, ЖС, 400. Никола Керанов притисна с ръка устата си: да не извика и развали конспирацията. Д. Вълев, Ж, 45. Тя притисна дланите си една в друга и пое дълбоко въздух. А. Гуляшки, Л, 388. — Не — каза той гласно, като с палеца и показалеца на лявата си ръка притисна край устните си своите увиснали рижави мустаци. Ст. Дичев, ЗС I, 400. — Тъй, Елено, тъй — извика Момчил и като я прегърна, силно я притисна до себе си. Ст. Загорчинов, ДП, 448. Лина изведнъж нервно блъсна чекмеджето, притисна в бързината пръста си, силно изохка от болка и изкрещя. М. Грубешлиева, ПП, 217.
2. Прен. Оказвам натиск върху някого с поведението, действията си, за да постигна своя цел. Но Спаска не го остави. Когато Иван седна в къта до огъня, тя отново го притисна: — Какво си се омърлушил такъв? М. Марчевски, П, 214.
3. Прен. Оказвам натиск върху някого или нещо при бой, битка, война, като не му давам възможност да действа, да се отбранява. — Нашият отряд трябваше веднага да потегли за Расова, да откъсне угрите от реката и да ги притисне към Констанца. А. Гуляшки, ЗВ, 435. 2. притисвам се, притисна се I. Страд. от притисвам. II. Възвр. от притисвам в 1 знач. — Аха, аха! — светна старата. — И две [панички с вино] ще изпиеш… Много помага .. И като се притисна на корема, дето бяха скътани шишенцето и вързопчето, тя се надигна бързо. Г. Караславов, Тат., 255. III. Взаим. от притисвам в 1 знач. Р у м я н а: — Минке, сестричко, погледни ме .. (просълзява се тя). (Всички затулат очи и се притисват една о друга). Ц. Церковски, ТЗ, 71. Анастаси го забеляза и стремително тръгна към вратата. Хората се притиснаха, давайки му път, изплашени от зверския израз на лицето му. Ем. Станев, ИК I и II, 75.
ПРИТЍСВАМ СЕ несв.; притѝсна се св., непрех. Притискам се веднъж или няколко пъти. Младата се притисна до майка си все със закрито в шепите си лице. Ст. Загорчинов, ДП, 88. Майката изтича запъхтяна. Сграбчи ръцете на детето и бързо влезе в стаята. Тя се притисна с цялото си тяло върху вратата и я заключи два пъти. Вл. Полянов, ПП, 65. Бомба падна върху навеса на оксиженистите .. Някой извика и другите още по-силно се притиснаха към земята. Д. Кисьов, Щ, 104. Те излязоха на верандата и се облегнаха на мраморния парапет; той я прегърна през раменете. .. тя се притисна към него. Ст. Дичев, ЗС I, 312.
◊ Притисвам / притисна до (на) стената някого. Разг. Поставям някого в положение да бъде принуден да признае или да приеме нещо. Сахатчиев се замисли. Момешки се почувства щастлив, че го притисна до стената. — Така си вършите вие работата! През пръсти. К. Калчев, ЖП, 262. — А-а, Камболчев. Я ми кажете вие, Фильо Камболчев, защо сте бъркали в държавната каса? — изведнъж го притисна на стената инспекторът. Д. Калфов, Избр. разк., 6. Притисната ми е опашката. Диал. Намирам се в затруднено положение; притеснен съм от нещо.