ПРИТЍХНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от притихна като прил. 1. Който е мълчалив и неподвижен. Гласът му прогърмя над притихналото множество, та го чуха и тия, които не бяха успели да намерят място в гробището, а стояха гологлави зад оградата. Д. Марчевски, ДВ, 96. Той едва ли не изпусна притихналото от страх кученце. Ал. Бабек, МЕ, 47. ● Обр. И край незнайни брегове / съзрях притихнали вълни. Д. Дебелянов, С 1936, 23.
2. За пространство, помещение — който е тих, спокоен, без шум и оживление; заглъхнал. Те [учениците] излязоха от пансиона и закрачиха към бръснарницата. Стъпките им бодро отекваха в притихналия град. Д. Спространов, С, 37. Дружен смях заля притихналото дворче. П. Вежинов, СО, 8.
3. Който е по-тих, по-глух от обикновено. И всички го погледнаха изненадани, като чуха гласа му спокоен, само едва-едва притихнал: — Къде си срещнал жена ми? Д. Талев, ПК, 223-224.