ПРИТЍЧВАМ, -аш, несв.; притѝчам, -аш и (диал.) притека̀, притечѐш, мин. св. притѐкох, притѐче, прич. мин. св. деят. притѐкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., непрех. 1. Като тичам, с тичане идвам или отивам при някого, нещо или някъде наблизо; дотичвам, изтичвам. Човекът седна, въздъхна тежко, после взе една от вилиците и зачука нервно с нея по масата. .. притича келнер. П. Незнакомов, СНП, 55. На мегдана се виеше пъстро хоро .. Ах, като юноша и той е играл. И без да се поколебае, притича и се хвана на хорото. Й. Гешев, ВТ, 15. Тя се спираше, притичваше да намери по-открито място и оглеждаше чудната панорама. П. Стъпов, ГВ, 156. Момичките .. — пъргави, неспокойни, пъстри като цветя. Притичват до чешмата за вода и бързешком се връщат. Н. Стефанова, РП, 101. С крясъци и блъскания децата притичаха към учителката — всяко искаше да бъде по-близо до нея. П. Славински, МСК, 102. Строен и висок момък изведнъж се откъсна от хорото насреща, притече и се хвана от дясната ми страна. О. Василев, ЖБ, 256. И кога повика Мацка, / а пък Мацка не притече, / както друг път да я бацка / или поне да ѝ измече. Ив. Вазов, Съч. IV, 47.
2. Идвам, отивам, пристигам някъде или при някого като бързам много, припряно. — Аа, Боньо ли? — скочи бай Мино. — Боньо ще се върне на двайсети того, че има призовка. Няма да го дирите вие, оставете го на мене. И след време, когато ръководителите бяха забравили, бай Мино притича един ден в селсъвета и прошепна на Костадин: — Оня иде! — И си излезе. Ст. Даскалов, СЛ, 42. Още след изгрева на зората отделни конници от предпазните стражи бяха притичвали насам и вси с една и съща вест: — Не се вижда нищо наоколо, велики войводо. Д. Талев, С II, 222. След четвърт час вече цялото село по някакъв неведом път знаеше за нашето пристигане. Още не се бяхме запознали с учителите и притича наместникът. Н. Стефанова, РП, 98. Някои притичваха, коленичеха и целуваха полите на расото му, той вдигаше десница и ги благославяше в името на милосърдния и всеблаг Христос. А. Гуляшки, ЗВ, 55.
3. Идвам, отивам бързо, веднага при някого или някъде, за да помогна; спускам се, притичвам се. Припадна Донка от страх. Притича майка ѝ. П. Йорданова, СЕ, 85. Слабичкият гражданин, който се движеше зад нея, притича да ѝ помогне, но също се подхлъзна .. и падна върху нея. Тарас, СГ, 68. Черньо притича, помогна му да стане, натовари го на каруцата. Ст. Марков, ДБ, 130. Прислужничката Тинка .. веднага притича с голям парцал в ръце да попива водата, разляла се широко по сцената. Ив. Димов, АИДЖ, 137. Нико Пинели с неохота помъкна огромна кошница с цветя. Пената стоеше до моторницата, присмехулно го наблюдаваше, но не притича. С. Чернишев, ЛО, 62. Вечерта .. Вардарски заведе двамата руснаци в квартирата си .. Радостно възбуден, .., той дигна на крак всички там — и хазяите си, .., и селското семейство, .., прибра се и Тръпко, притичаха на помощ и няколко съседки. Д. Талев, ПК, 397. Благодарна съм на приятелите си — в най-трудните ми дни винаги притичваха кое да ме утешат, кое да ми помогнат с работа или пари.
4. Идвам, отивам набързо и за кратко време при някого или някъде, отбивам се за малко; отскачам. — Къде е майка ти? — Идва. Аз избързах, защото трябва да притичам до една колежка, да ѝ върна една книга. Ем. Станев, ИК I и II, 181. Някой работник притичваше да навести болния архитект. С него в топлата стая нахлуваше студен вятър и делнична треска. Бл. Димитрова, ПКС, 227. Жените притичваха до бакалина или зарзаватчията. Б. Райнов, ЧЪ, 191.
5. Минавам с тичане, като тичам бързо и на прекъсвания през или покрай някакво място, пространство, покрай някого или нещо; прибягвам, изтичвам. През поляната притича Мирчо и като опря чело в хълбока на Манол, почна да плаче. А. Дончев, ВР, 191. Често овчарчета и воловарчета притичваха през воденицата, гонеха се, дори вършеха лудории. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 279. Мишки и плъхове цяла нощ притичваха, трополяха и цъцреха по гредите. Ил. Волен, МДС, 102. Дъждът плющеше по стрехите и стъклата на прозорците, хората притичваха с чадъри. К. Константинов, ППГ, 75. Николай видя в очерталия се кръг на бинокъла как дребните, едва забележими фигурки на бойците от неговия полк се надигаха и като притичваха няколко крачки, отново залягаха. Ив. Мартинов, СНУ, 251. Улицата беше съвсем пуста, само една котка притича бързо по тротоара и изчезна в тъмните дворове. П. Вежинов, СО, 134-135. Една северна яребица ни спря по пътя, но изглежда, че не бе тъй любопитна към хората, защото притичваше и търсеше прикрития. Й. Радичков, НД, 140. ● Обр. Пръстите му неволно притичаха по дупките на кавала, който бе извадил от пояса. Ст. Дичев, ЗС II, 138.
6. Само несв. Движа се бързо, припряно с тичане в някакво пространство от един обект към друг или неориентирано; прибягвам, подтичвам. Десетина готвачи притичваха от една печка към друга, подправяха сосове. Ал. Бабек, МЕ, 133. Добри притичваше от одаята в печатницата, носеше листовете ..; помагаше на Тодор да върви работата по-бързо. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 418. Без да иска, заспа отново. В това време тръбачът притичваше от палатка в палатка, от помещение в помещение. Цв. Ангелов, ЧД, 235. Сахатчиев притичваше ту на едно, ту на друго място. К. Калчев, ЖП, 404. Все долу пред бялата ограда, оръфаният господин притичваше ту напред, ту назад, според движението на топката. Д. Калфов, Избр. разк., 318. Жени притичваха насам-натам, прикриваха се зад портите. А от общинското здание се разнесоха още няколко изстрела. Ем. Коралов, ДП, 121. Само Борето не беше весел. Той притичваше тревожно из двора и оглеждаше децата. П. Стъпов, ЧОТ, 66.
7. Диал. Само несв. Тичам леко, като от време на време прекъсвам, обикновено за да настигна някого; подтичвам. Чичо Сава бързаше. И ние с Минчо притичвахме подире му като кученца. К. Калчев, ПИЖ, 87. Жена, със светнали менци на рамо, отива към пъстрата шумна навалица на извора и след нея притичва черно агънце и тъжно блее с тънкия си треперлив гласец. Ил. Волен, ДД, 91. Опънала шията си, Роза [кобилата] притичваше от време на време и цвилеше. К. Калчев, ЖП, 320.
8. Диал. Само св. Прех. Обикн. като тичам, с тичане пресрещам, причаквам някого. Торнала мома на вриз на вода, / .., / уморила се е, поседнала е, / че я притече лудо и младо, / .., / че ѝ облюби чьорнини очи. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 21. Отиде мома за студена вода. / Пладне доде, мома не дохожда. / Притекле я турци еничари, / че хванали хубава Мария. Нар. пес., СбВСтТ, 770.
9. Остар. и диал. Само мн. и З л. ед. Идваме в голям брой, в голямо количество или мнозина; прииждаме, стичаме се, притичваме се. Такова е органичното рождение на градовете [от пазарища]. Неорганичните възниквали по-пряко, но хилаво; в техните основи бил заложен гарнизон .. За нуждите на големците и гарнизона притичвали търговци, занаятчии. В. Мутафчиева, БС, 73. Редиците се скъсаха и на купчини, на купчини, .., притичваха хора и лягаха и те на пътя зад първите. Ст. Загорчинов, ДП, 493. Дълго още селяните притичваха край брега, викаха, чудеха се какво да сторят. Ем. Коралов, МВ, 10. Проклятия / аз чувах околом — наравно с враг и братя, / за нашето добро притекли тук да мрат, / устата клетнишки проклинаха. П. П. Славейков, Мис., 1906, кн. 16, 17.
ПРИТЍЧВАМ СЕ несв.; притѝчам се и притека̀ се св., непрех. 1. Идвам или отивам с тичане, бързо и веднага, при някого или някъде наблизо; притичвам. Келнерът .. се притичва да му предложи стол. Изглежда го учудено и с недоумение: близък на хубавата дама? М. Кремен, РЯ, 395. И те захвърлят мотики и плахо се притичват към строполената над браздата. Т. Влайков, Пр I, 38. — Пшшт... — притича се Младен с пръст на уста, огледа наоколо и като се спусна към него като към брат, здраво раздруса ръката му. Ст. Даскалов, БМ, 52-53. Р у м я н а: — Анке, Минке! — тука казаха, че биле, пък ги няма. К у н а (Съглежда ги, пуща стомните и се притича към тях). Ц. Церковски, ТЗ, 71. Княгиня София се изправи в цял ръст на колесницата тъй бледна, че жените наоколо се притекоха да я подкрепят. Ст. Загорчинов, ЛСС, 87. Ако не бяха се притекли хора навреме да вдигнат детето, петелът можеше да го убие. Й. Радичков, ББ, 151.
2. Обикн. в съчет. с н а п о м о щ. Отзовавам се бързо и с желание, готовност да помогна при някаква нужда. Тя се притичва на помощ в този миг, когато е най-нужно, когато без нея не може. К. Калчев, ЖП, 415. Когато един врабец се нагърби с хвърковатата задача, то всички останали врабчета му се притичват на помощ. Й. Радичков, НВ, 126. Гласът на Опи секва, задавя я плач, очите ѝ овлажняват, но госпожа Магда се притича на помощ. Явно е, че хитрата жена иска да отклони мислите на момичето. Г. Райчев, Избр. съч. II, 77. Лила е отзивчива и се притича, както друг е смел и се катери по отвесни скали. Б. Болгар, ОП, 181. Селяните са доволни от това. И с готовност се притичват да помагат. Т. Влайков, Съч. III, 227.
3. Разг. Само мн. и З л. ед. Идваме в голям брой, в голямо количество или мнозина; прииждаме, стичаме се. От българските земи, останали под турско владичество, се притичаха сума младежи, жадни да постъпят в народната войска. С. Радев, ССБ I или II, 32. Днес те [българите] се притичат в нашите френски училища и университети. Пряп., 1903, бр. 16, 2. Сърдитото крякане на патиците стана още по-високо. От всички страни се притичваха нови патици. Работата не беше шега. Ем. Станев, ПГВ, 35. „Пари ли искат в заем, стока ли на почек, вино ли до гърло — елате при нас, ний сме ваши благодетели“ — викат народу Гладниградските герои. Народът от неволя се притичва, но винаги подозрително и с омерзение гледа тия благодетели. Ал. Константинов, Съч., 79. Но тъй като по-голямата част от тези българи [във Виена] там били хора отседнали, възрастни и свързани с търговията си, което им пречело да се притекат в създаваната българска войска, то те можели да подпомогнат милото си отечество само с парични средства. Ст. Дичев, ЗС I, 119-120.