ПРИТЍЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от притичвам и от притичвам се. И току пак гласът им [на артистите] почва да отслабва .. и заднишком или с притичване пак идват до кабинката [суфльорска] сръбват като от извор водица и се връщат пак смели. Ст. Даскалов, ЕС, 153. Въздухът край нея шуми, .., изпълнен с имена, с машини, с притичванията на куриерките. Б. Йосифова, БЧМ, 155-156. Момичето започна да става .. все по-безразлично, притичванията през салона секнаха, .., разговорите ѝ с него станаха студени. А. Гуляшки, МТС, 23.