ПРЍТКА ж. Диал. 1. Пръчка, колче, което се забива в земята, за да се увива растение, обикн. зеленчуково. Отворила се бе приказка за фасула .. — Завчера, .., гледам го .. пожълтял, .. една шушка .. А пък друга година като се накитиле ония притки — за една хубост. Т. Влайков, РП, 102. От двете страни покрай пътеката са насадени шарени цветя, .. — латинка е завита на малки притки. Т. Влайков, Съч. II, 205.
2. Само мн. Отвесни прътове, около които преплитат други прътове, за да се направи плет (Т. Панчев, РБЯд).