ПРИТКА̀Р м. Диал. Обикн. в съчет. със същ. б о б, ф а с у л. Бял боб, който расте нависоко, като стъблото му се увива около колче, притка. Тук са садили само т. нар. боб приткар: бял, цървенкио, шаренкио — летен и зимен. СбНУ XLII, 174. Юлияна ги [ученичките] държеше не толкова за наема, колкото за това, че го плащаха в натура — някое агънце или пък истински градински приткар фасул. П. Вежинов, НБК, 354.