ПРЍТОК, -ът, -а, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Река или поток по отношение на друга по-голяма река, в която се влива. Там, където до самия град се влива малкият приток на Дунава в широкото му водно легло, от двете страни на речицата бяха построени флотските казарми и две-три фабрики. П. Спасов, ХНХ, 233. Тази река събира водите на петдесет притока, ръкав е на многоводието в този край .. в нея се вливат Луковица, Люта, Ябланица и още много потоци и поточета. Ст. Станчев, ПЯС, 66. Под моста мина сал от вързани борови трупи — те идеха от родопските притоци. Г. Стоев, ЦЗ, 166. От планинските котловини изтичат много води, някои от които образуват притоци на реките Искър и Струма. А „България“, 13. — Водите на Черно море .. са богати на хранителни вещества за рибите, особено тия в северозападната част. Там се вливат най-големите притоци на нашето море, които носят от сушата огромни количества минерални вещества. П. Коларов, РП, 11-12.
2. Прен. Само ед. С предл. н а и същ. к р ъ в. Придвижване на увеличено количество кръв в кръвоносните съдове на някоя част на тялото; прилив. Митя изведнъж пламна, светлото му гладко лице потъмня от приток на кръв. П. Вежинов, НС, 180.
3. Прен. Само ед. С предл. н а. Голяма група, маса от хора, придвижваща се в някаква посока. Разрастването на градските центрове се обуславя преди всичко от големия приток на разорени селяни. Ив. Унджиев, ВЛ, 13. След елинизацията и роменизацията на градското население през периода I — VI в. от н. е. траките загубили в значителна степен етническото си самоопределение и териториалната си хомогенност. За това допринесъл и притокът на „варварски“ племена. Л. Петров и др., БНК, 11.
4. Прен. Само ед. С предл. н а. Прехвърляне, пренасяне, появяване на множество, обикн. от еднородни предмети, някъде, към някого или нещо; прилив. — Ще ни осигурят ли редовен приток на материали, за да не стоим със скръстени ръце? Бл. Димитрова, ПКС, 420. Най-много до четирийсет гроша за една неделя работа. Може и по-малко, ако поспре притокът на кожи, ако се позабави щавенето и ти само се навърташ около каците или ако ти са по-слаби ръцете. Д. Талев, ГЧ, 299. Притокът на хранителни продукти спрял. Картаген бил превзет и разрушен до основи. Ист. V кл, 1980, 199. Той [Байдански] пухтеше при спомена за Сомовит, при спомена за неспирния приток на пари. П. Спасов, ХНХ, 256. ● На 5 май между нивята, из които се движат, момчетата забелязват зелените склонове на Стара планина. Балканът окриля душите с приток от нови сили. Ив. Унджиев, ВЛ, 77. Засиленият приток на нова литература в университетската библиотека предизвиква и повишен интерес от страна на нашите читатели. РД, 1960, бр. 144, 2.
5. Само ед. Спец. Количество вода, което се влива за определено време във воден басейн или попива в земната повърхност. Противоп. отток. Реките, които се вливат в Каспийско море, донасят в него общо 324 куб. км вода годишно; З/4 от притока на тази речна вода се пада на Волга. Л. Мелнишки, ПП, 42. През големи суши в края на септември притокът на вода е по-малък от подземния му отток и езерото пресъхва. М. Гловня и др., Р, 49. На водоразделите притокът от вода се ограничава само от валежите (дъжд, сняг). М. Мичев и др., 3, 94. Участъци, върху които основните селскостопански работи се провеждат едновременно и по еднакъв начин, трябва да се разполагат на еднородни почви, на склонове с еднакво изложение, еднакви условия на приток и разход на влага. М. Мичев и др., 3, 122.
6. Само ед. Спец. С предл. н а. Количество от енергийни частици с относително еднакъв състав, плътност и насоченост; поток. Землищата на ТКЗС и ДЗС в по-голямата си част не са съвсем еднородни по характера на релефа .. и на притока на слънчева енергия. М. Мичев и др., 3, 94. Някога са мислили, че въздухът снабдява растенията с въглерод, но после се оказало, че това не е така, защото могъщият приток на енергия, от която черпят растенията, иде от Слънцето. Г. Томалевски, АН, 237. Същински фитохимични процеси са тези, при които притокът на светлина е необходим през всичкото време, докато трае процесът. Хим. VII кл, 1950, 47. Когато се прекрати слънчевото греене, притокът на топлина от земната повърхност към атмосферата отслабва и най-после спира. Геогр. VIII кл, 1965, 25.
7. Само ед. Спец. С предл. н а. Постъпление, възможност за проникване на някаква течност или газообразно вещество някъде, в нещо; достъп. За сметка на притока на органически вещества от листата става нарастването на вече съществуващите органи и образуване на нови. Бтн V и VI кл (превод), 62. Спиралата се внася бързо с помощта на метални щипци в съд с кислород .. Добре е през време на опита притокът на кислород в стъкленицата да продължава. Желязото изгаря, разпръсквайки искри. Хим. VII кл, 1965, 30. За да се ускори производството на оцета, ферментиращата течност се намира в непрекъснато движение .. и се поддържа непрекъснат приток на въздух. Хим. Х кл, 1965, 69. Когато буталото се премести например на една трета от дължината на цилиндъра, притокът на пара в цилиндъра се прекъсва. Физ. Х кл, 1951, 94.
◊ Десен (ляв) приток. Спец. Река, която се влива в по-голяма река откъм десния (левия) бряг, дясната (лявата) ѝ страна по посока на течението на по-голямата река. С вода започва и с вода свършва музеят, разпрострян върху 60 декара по долината на река Сивек, ляв приток на Янтра, в подножието на три зелени склона на Стара планина. Ив. Коларов, Е, 5.