ПРИТО̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Книж. Поет. Отмалял, изтощен, уморен; притомѐн. Очи, разтворили се от сумрака на страстта, затъмняваха зарите на деня. Какво друго бе притомната им прелест освен нега на плътта? Ас. Христофоров и др., ДПХ (превод) [еа].
ПРИТОМЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Поет. Прито̀мен. Вместо да стоят прегърнати и мълчаливи до зори, притомени от дългоочакваното щастие, те почваха да говорят за заминаването в града и се настройваха един срещу друг. И. Петров, МВ, 202.
— От рус. притомленный.