ПРИТО̀МНО. Книж. Поет. Нареч. от прито̀мен; отмаляло, уморено. Тя гърлено, притомно прошепна: — Колко съм проста, глупава .. — и се притисна до мъжа. Д. Спространов, С, 173.


Източник: Речник на българския език (онлайн)