ПРИТОПУ̀РКВАМ, -аш, несв.; притопу̀ркам, -аш, св., непрех. 1. Топуркам кратко време или от време на време; изтопурквам, изтрополявам. Файтонджията придърпа конете и те притопуркаха с краката си. Т. Влайков, Съч. ІІ, 52. Някоя овца .., подгонена от друга, притопуркваше глухо. Д. Ангелов, ЖС, 232.
2. С тичане като топуркам, тропам стигам до някъде. — Учителят иде! — притопурка едно дете откъм вратата. Ил. Волен, МДС, 63. И ето го [Трифон Андреев] на къра — ще притопурка ненадейно при някое от звената и с кисела усмивка ще вземе да занича из браздите. А. Гуляшки, СВ, 263. Петли, кокошки, пилета притопуркат от различни страни и се сврат на орляк пред прага. Ст. Даскалов, СД, 195.
— Друга форма: п р и т у п у̀ р к в а м.