ПРИТРЍВАМ, -аш, несв.; притрѝя, -ѝеш, мин. св. притрѝх, прич. мин. страд. притрѝт, св., прех. Остар. и диал. Претривам. — Пък ръцете ѝ, като че са пила, притриха ми ръката, като се държах до нея на хорото. Ил. Блъсков, СК, 26. Аз притривах метала на обектива или вдлъбнатото огледало към изпъкналата пластинка. Огледалото трябваше да се трие дотогава, докато то приеме формата на изпъкналата пластинка и стане готово за полиране. Ив. Въжарова, ИН (превод), 43. Надробява [баба] лук, притрива го със сол, дроби студено михле. Н. Каралиева, ЯЧ, 86. Седи мома на бял Дунав, / та си мие бяло лице, / и притрива черни очи. Нар. пес., СбНУ I, 27. притривам се, притрия се страд. Премахват се изрязаните ивици от горния и долния фурнир. Поставя се малко туткал при фугите и се притрива отново с чука за фурниране. М. Тодоров и др., ТМСС, 284-285. В тъпана има дървен валяк, набит с клечки, които се притриват до вътрешната страна на тъпана. Т. Икономов, ЧПГ, 112.
ПРИТРЍВАМ СЕ несв.; притрѝя се св., непрех. Остар. и диал. Прилепвам се, залепвам се до някого. Бързаковчето .. разправяше, че ходило в болницата и че искало да го види, но сестрите не го пуснали. Но на излизане се притрило покрай докторите и чуло, като се препирали да му режат ли ръката или да не я режат. Г. Караславов, Тат., 161. Погледнеш една сган от хора сякакви размесом: пиеници, чапкъни, .. помежду, малки момченца, момиченца, .., току ги чуваш из навалицата да се окряскуват: .. — Бей! Защо се притриваш край неня? Китка V, 1886, кн. 14, 26.