ПРИТРО̀ПВАМ, -аш, несв.; притро̀пам, -аш, св., непрех. 1. Изведнъж тропвам или за кратко или от време на време удрям, тропам по някаква повърхност, като предизвиквам шум, тропот; потропвам, почуквам, изтропвам. След като притропаха с кокалестите си китки по празното дъно [на сандъка], излязоха си някак посрамени пред жената на някогашния магазинер. Ст. Даскалов, СД, 365. Слънцето играеше по лъскавия гръб на кобилата, която виреше глава, притропваше ситно, наострила уши като стрели. В. Ченков, ПС, 40. Кравите стават неспокойни; някоя ще притропа с крак като кон, ще вирне опашка и ще опише кръг по лъката — появил се е вече щъркелът. Ил. Волен, МДС, 214. Дядо Колю позавъртя своята нога и притропа с подпиращата се тояга върху дъсчения плод. М. Георгиев, Избр. разк., 194. Сака юнак да се бори. / .. / Дочул бе го тъмен облак, / .. / Па припадна насред село, / па повика, па притропа: / — Излез, излез, добър юнак, / да се двама побориме. Нар. пес., СбВСтТ, 14. И от тогай натам, нощеска, ако някой притропа на вратата на воденицата, воденичаро викал: „Сол къцам, сол къцам!“ и гяволето не смеяли да улазат. Нар. прик., СбНУ XLV, 389.
2. Обикн. св. Движа се, като издавам шум, тропот. Загорски се опита да мине край множеството незабелязано. Ала току да влезе, някой притропа след него по каменните стъпала и познат глас извика тихо. В. Геновска, СГ, 363. Полицаите .. притропаха по калдъръма, влязоха в къщи и без думица да кажат, започнаха да тършуват. Ст. Даскалов, БП, 160. Подир месец той се завърна и една вечер притропа в пруста, понесъл цял куфар с подаръци. Г. Мишев, ЕП, 211. Зад гърба му пак притропаха твърдите стъпки на Найдена. Той мълком мина край Богдана и тичешком заслиза по стълбата. В. Геновска, СГ, 114. — Бозна къде е Савата — попари ни беловласият. — Тая утрин му се бялнаха ръкавите към Черешица, сетне възседнаха конете и удариха към Чифлика, а одеве притропаха за Михалково. Н. Хайтов, ПП, 94.