ПРИТРОПОЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; притрополя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх и (диал.) -я̀х, св., непрех. Остар. и диал. Претрополявам. Насред път бай Иван Кваса настигна баба Каля. .. — Жив да си, Иваней, спри! — подвикна след него бабата, когато каруцата притрополя край нея. Хр. Пелитев, ХО, 18-19. Веднъж една жена повика стрина Добра да навадат платно и тя отиде. Радка остана в къщи само с братовото си дете. .. По едно време някой притрополи вън на прага. Ил. Волен, ДД, 128-129. По коридора притрополиха стъпки, но те не затихнаха при вратата и тя напразно повтаряше: — Деца има. М. Яворски, ХСП, 272.