ПРИТРЪ̀ПВАМ, -аш, несв.; притръ̀пна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Изведнъж изгубвам за кратко или от време на време способност да се движа или да усещам нещо; изтръпвам. Старият заек се понадигна от мястото си, огледа се и разбра, че тоя път няма да се отърве. Краката му притръпнаха, сърцето му отмаля. И. Петров, ЛГ, 97.
2. Прен. Изведнъж за кратко или от време на време ме обхваща някакво силно чувство; изтръпвам. Притръпнала, тя не съзнаваше колко смайващи бяха тези признания, не разбираше, че те съвсем вбесяваха баща ѝ. П. Стъпов, ЖСН, 47. ● Обр. А те [бреговете] се ронеха, .., свличаха се като рохка пръст пред съскащите вълни и неусетно отваряха път на врящите води към улиците и стъгдите на притръпналия град. А. Христофоров, А, 281.