ПРИТРЯ̀БВАМ, -аш, св., непрех. Стана нужен, необходим, потребен на някого; дотрябвам, затрябвам, изтрябвам. Едно време и ний помагахме пък и още може да притрябваме за нещо. П. Незнакомов, СНП, 38. Бай Иване, може ли се намери пушка и за наш Цанко? — А бе то май трудничко се намира, ама той да приготви парите, че както ми намирисва, напролет пушките може да притрябват .. Ей на, чува се, в Босна и Херцеговина селяните се дигнали на въстание. Д. Марчевски, ДВ, 129. В л а д и м и р о в: — Колко пъти съм го [поздравителния адрес] съчинявал и преписвал. Г о р и л к о в: — Нищо, още веднъж го пресъчини. К р и в о д р е н с к и: — Ами ако не стане министър? Г о р и л к о в: — Ще му дадете тоя .. стария адрес .. вий донесете и двата, че който притрябва. Ст. Л. Костов, Г, 52.
ПРИТРЯ̀БВА МИ св., непрех. 1. Изпитам, имам нужда от някого или нещо; дотрябва ми, затрябва ми, изтрябва ми. В къщи имам цяла колекция френски вина, но сам не ги пия — черпя с тях разни високопоставени простаци, когато ми притрябват за нещо. П. Вежинов, ЗНН, 26. — За какво са ти притрябвали нашите списъци? Нали си имаш? А. Гуляшки, СВ, 178. Има люде, дето всячески гледат да угодят някому. Притрябва му, да речем, колец за оградата — носят му колец тутакси. В. Сотиров, ЛНП, 11. — Не я изпускай от око. Все някога може да ни притрябва една връзчица с началника на гарнизона. Кр. Кръстев, К, 117. — Аз ти говоря сериозно като на приятел .. — Хубави приятели сте вие! — завъртя глава Найден. — Сега се сетихте за мене, когато ви притрябвах. Ат. Мандаджиев, ОШ, 16. — Вижда се, нещо много съм им притрябвал на твоята царица и на сина ѝ, та вдън земя ме търсиш. Ст. Загорчинов, ДП, 96.
2. Само в мин. (обикн. мин. неопред. и мин. предв.). Разг. Пренебр. Нямам нужда, не се интересувам от някого или нещо, не желая някого или нещо; дотрябва ми, затрябва ми, изтрябва ми. — Ами нашата къща на село? — няма да избяга, не бой се. Ще ставаш гражданка, няма накъде — залъгваше я той и си мислеше: „Много си ми притрябвала, само теб нямаше тук“. В. Нешков, Н, 224. — Вика ме и ще си отида, — рече Дядката. — Ба, притрябвал си му сега, — обади се Гаврил. Елин Пелин, Съч. I, 24. През първите години си ходеше за големите празници, после престана. Други планове имаше тогава, притрябвало му това никакво село! Ив. Венков, ХКН, 97. — Аз отдавна исках да вляза във връзка с някого и да работя .., но нямам такива хора .. — притрябвало ви е! М. Грубешлиева, ПИУ, 264. Кому са притрябвали фирми, всеки гледа животеца да спаси. П. Незнакомов, СП, 30.