ПРИТУ̀ЛВАМ, -аш, несв.; приту̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Покривам, закривам нещо или някого така, че да не се вижда. На другата вечер .. Иванов се заключи в канцеларията, притули прозорците с черна хартия и пристъпи към изпълнение на обмисления през нощта план. Ст. Марков, ДБ, 44. Симеон мълчеше, седнал на миндера, и пушеше. Намаленото пламъче на лампата .. едва осветляваше съсредоточеното му, сериозно лице. Баба Иванка влезе да притули един предателски отблясък изпод закачената на прозорчето плътна черга .. побърза да излезе на своя пост в тъмния ъгъл под стрехата. Х. Русев, ПС, 240-241. — И нека млъкнат и се засрамят ония, които са криви — рече Цончо и извади от пръста си годенишки пръстен. — Цончо, Господи, — възкликна Станка, като пое пръстена и притули с ръце налените си със сълзи очи. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 262.
2. Прен. За облак, мъгла, дим, тъмнина — покривам, обвивам нещо или някого така, че го правя трудно за виждане. Малко подир пладне се посъбраха разпокъсаните и тънки мъглици, .., притулиха слънцето, слязоха ниско над равнината. Ст. Марков, ДБ, 102. Облак нахлу от юг, откъм Витоша, притули небето. А. Гуляшки, Л, 202. Здрач пълзеше по земята и притулваше пътеките в подгизналото поле, но Войдан все още стоше на скалата и все се взираше. М. Смилова, ДСВ, 174. Сянката му изпълзя по пода, ширна се по белите стени и притули в мрак игумен Натанаил. М. Смилова, ДСВ, 11.
3. Покривам отчасти, до известна степен или изцяло нещо с друго или го поставям под, зад, в друго нещо; крия, скривам. Кога излезе извън града, първата му грижа беше да притули в един храсталак калимавката и кожуха попски. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 156. Грабнах сандъчето, притулих го под дрехата си и се заозъртах. П. Славински, МСК, 32. Притулиха виделцето под долапчето да не се види светлина отвън и се поразговориха за днешното сражение, за пълчищата жандармеристи и за изхода от битката. Кр. Григоров, Н, 175. Тя се отдалечи, съблече се, притули дрехите си в пясъка до един храст и се гмурна в морето. Н. Драганов, ТМС, 39. Сам Иван Станчев не ще може да направи музей без сграда. То с бронзовото топче е лесно, седи си и на въздух. Но има много документи и старини, които искат прикътване. Намерил се обаче някой си Иван Балакчиев да ги притулва у дома си като свои. Ст. Станчев, НР, 67.
4. Прен. Потискам отчасти, до известна степен или изцяло израза на някакво чувство, на някаква същност; крия, скривам, прикривам. Той се бе опитал и сега да притули мъката си — с навика дълбоко да скрива всичко, каквото преживява. М. Кремен, РЯ, 260. За да притули бликналата радост, навежда се над куфарите и с помощта на Райна слага в гардероба костюмите и роклите. М. Кремен, РЯ, 389. Сега забележих, че това лице имаше изражение просташко, носеше печата на ограничен ум, на самодоволна тъпост, които суровината не можеше да притули. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 7. притулвам се, притуля се страд.
ПРИТУ̀ЛВАМ СЕ несв.; приту̀ля се св., непрех. 1. Притискам се, снишавам се, зад, под, в друго нещо, за да не ме видят, забележат; крия се, спотаявам се. Между масите се мярна главата на Панчо. Той ръкомахаше оживено и се олюляваше. Беше успял да си пийне. Драгой го забеляза и се притули, да не го види Панчо. В. Ченков, СНД, 55. В двора веднага нахлуха заптии и войска. .. Притулваха се зад ъглите и храстите, боязливо очакваха да се изсипе отгоре им град от куршуми. Г. Дръндаров, ВЗ, 58. Понечвам да се притуля зад една пейка — уж оправям връзките на обувките си. Др. Асенов, СВ, 58. Нямаше я сред посрещачите. Милко се отстрани и огледа площада — дали пък я е досрамяло и сега се притулва под някоя стряха? Б. Несторов, АР, 202. Да тръгна по пътя, някой другоселец може да ме забележи. .. Най-после се притулих в клонака на дядовия Гелев слог. Там храстите бяха гъсти. Кр. Григоров, Пл, 1969, кн. 5, 28. В сянката на стария габър се бе притулил човек. М. Грубешлиева, ПИУ, 135. Понякога привечер Еньо се притулваше край тъмния зид недалеч от чучурите на бялата чешма. П. Стъпов, ЖСН, 9. ● Обр. Не го разбра и погледна питащо — обидени пламъчета се бяха притулили в очите му. К. Колев, ТЕ, 60.
2. Крия се някъде, за да се предпазя от природна стихия. Беше попаднал в голяма пещера, гдето можеха да се притулят на завет повече от хиляда овце. О. Василев, ЗЗ, 14.
3. Рядко. Преставам да се виждам, да се забелязвам. — Вървете и ме чакайте при крепостната врата — заповяда Радомир на слугите си. .. Изчака двамата конника да се притулят на завоя и погледна към Орловото гнездо на чичо си. М. Смилова, ДСВ, 91.
4. Остар. Защитавам се, отбранявам се. Влязоха двадесетина техни хора, въоръжени. — Воеводо, притули се, ти си сам! Ив. Вазов, Съч. ХХІ, 48-49.