ПРИТУ̀ЛЯМ, -яш, несв. (разг.); приту̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Притулвам. Със здрач и снежен пух зимата някак особено задушевно притуляше всичко. Т. Харманджиев, КВ, 261. Там горе черни облаци притулят / скалистите, високи върхове. Ламар, ПР, 64. Тя притуля и доволство, и възбудилото се у душата ѝ чувство на гордост. Т. Влайков, Пр І, 31. Изруселите вежди напразно трепкаха и се свиваха, опитвайки се да притулят широката усмивка. Клео се затече към моряка. Ем. Манов, БГ, 51. притулям се, притуля се страд.
ПРИТУ̀ЛЯМ СЕ несв. (разг.); приту̀ля се св., непрех. Притулвам се. Нощем сънуваше [Василев] децата си, те го гледаха с плахи, очакващи очи, сякаш бяха застрашени от нещо ужасно, а нямаше при кого да се притулят. Х. Русев, ПЗ, 175.