ПРИТУ̀ПВАМ, -аш, несв.; приту̀пам, -аш, св. 1. Прех. и непрех. Удрям, тупвам изведнъж или няколко пъти нещо така, че се чува тъп, глух звук. Беше късно, но някой притупа по вратата и отидох да видя кой е. Δ Тъпанджията притупа два-три пъти тъпана и всички се умълчаха да чуят какво ще съобщи кметът.
2. Непрех. Минавам, преминавам, като предизвиквам тъп, глух, насечен звук; притупквам, притупурквам. По-рано по тая земя рядко се мяркаше кон. А сега, няма-няма, току притупат по прашния път. Ст. Даскалов, ЕС, 94.
3. Непрех. За сърце — изведнъж или няколко пъти удрям, бия бързо, накъсано, обикн. поради силно вълнение; притупквам, притуптявам. Боян .. усети сърцето си да притупва в гърлото: видя заглавието на едно свое стихотворение, прочете името си под него. Ем. Манов, ДСР, 102. Как е възможно сърцето на българин да не притупа от радост, когато вижда, че в учебното поприще и един негов брат е бил в състояние да тича за венеца и сега да му се наложи на главата! М, 1883, бр. 508, 2.
4. Прех. Остар. и диал. С биене, бой убивам някого. Седем месеца преди смъртта си Алеко е писал: „Преди офицерчетата ме дириха да ме тупат, сега други пък ме следят да ме притупат“. Г. Бакалов, Избр. пр, 283. Кондаци дигнаха — един през друг замах / претряскаха и там притупаха юнака. П. П. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 264.
◊ Не е притупал тъпана; притупал ли е тъпана. Разг. Не е толкова належащо, бързо да се извърши нещо в момента.