ПРИТУ̀ПКВАМ, -аш, несв.; приту̀пкам, -аш, св., непрех. 1. Минавам, преминавам, като предизвиквам тъп, глух, насечен звук; притупвам, притупурквам. Ненадейно по съседните улици, които като ветрило се събираха при площада, притупкаха безмълвни сенки. Ив. Хаджимарчев, ОК, 201.
2. За сърце — изведнъж или няколко пъти удрям, бия бързо обикн. поради силно вълнение, накъсано; притупвам, притуптявам. Една светла, радостна вълна го блъсна в гърдите, сърцето му притупка, та чак гласът му се промени. Ст. Даскалов, СЛ, 487.