ПРИТУ̀РЯМ, -яш, несв.; приту̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Притурвам; прибавям, добавям, допълвам. — По-рано трябваше и нощем да трантувам на добичето, .., да ставам по първи петли и да му притурям храна. Ст. Даскалов, ЕС, 201. Притуря дърва на огъня, разбърква боба и го опитва на сол. Г. Мишев, ЕП, 107. — Ами ти си си крив, Стойко. .. — Ех пък ти, Стоимене, недей ми притуря сега! Мен и без това ме е яд, та ще се пръсна от мъка. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 263. Свети Петър отговаря: / — Ела, ела, мила снахо, / ти ще можеш в рай да идеш, / .. / че си брашно продавала, / и със шъпа притуряла. Нар. пес., СбНУ ХLVІ, 41. притурям се, притуря се страд. Глад и мъчителна жажда се притуряха при умората му и увеличаваха нетърпението му да стигне първото село. Ив. Вазов, Съч. Х, 137.
◊ В морето с лъжица вода притурям. Диал. Беден съм, а помагам на богат.