ПРЍТЧА ж. 1. Кратък (породен в библейско време) разказ, чието съдържание се тълкува преносно и има нравоучителна, морално-етична стойност. — Но как тъй се усмихват мило като деца магарешките тръни? .. — А как, човече божи, водата в Кана Галилейска, на оная сватба, е имала вкус на чудесно вино? Тая притча за виното в Кана Галилейска беше ключ за отгатване на много сложни и мъчно разбираеми житейски неща. А. Гуляшки, ДМС, 358. — Ти, чорбаджи, знаеш ли притчата за Христос и търговците в храма? П. Стъпов, ЖСН, 183. От сърце ги давам — и аз като вдовицата от притчата, дето дала китка цвете. Д. Спространов, ОП, 265. Ефрем почна да рови из паметта си, да си спомня притча по притча и все не можеше да намери словата на божия син за неверниците. Спомни си думите на отделни отци, на църковни водачи и това беше всичко. М. Смилова, ДСВ, 152. Евангелски притчи.
2. Говорене, изказване, с което се изричат съвети, напътствия чрез иносказание, по заобиколен път. Той беше много умен човек и имаше обичай да се изразява с притчи и издълбоко. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 9. — Туй са притчи — каза той — и под тях друго се разбира. Й. Йовков, Ж 1945, 145. — Знам си аз — разчеса повторно брада лодкарят. — От пророк пара и от пустиня жито не чакай... Кажи поне една притча, та поуката да остане за мене. Й. Попов, ПЧ, 48. — Извинете, не разбрах вашата притча — обади се неочаквано хирургът, като се усмихваше само с ъгълчето на устата си. Ем. Манов, БГ, 194. Учеше ме, майко, ти със притчи / да обичам всички като теб. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 81.
3. Остар. Мъдри, поучителни изречения; пословица. От „историята на събирането“ на предлаганите народни притчи, читателят ще види как те са събирани и какви премеждия са прекарвали. П. Р. Славейков, БП І, ХХІХ. Гонен и преследван, Петко Рачов Славейков учи децата, събира притчи, списва и редактира „Гайда“ и „Македония“. Б. Йосифов, Избр. тв І, 143. Кога нямаме никакъв род занятие, захващаме да правим безбройни глупости. Затова говори притчата: Безделие мати зло. С. Радулов, НД (превод), 17. Научете науст долните притчи и ги препишете правилно: Гладен чловяк и сух хляб яде. Д. Манчев, БЕ І, 13.
4. Остар. Приказване, одумване. М и л к а н а: — Ох, майко, недей! Г е н а: — Какво недей? Я погледни на какво обърна мъжа си? Къщата ни стана за притча на света. От думи в черква не мога да вляза. Р. Стоянов, М, 44. Ние с извардвание си позволявахме [на Миньо] да му подвикваме .. като си въобразявахме, че .. ще да има отношение с .. наш комшия Куку Миня, който беше глума нам и притча в нашите уста за следующия анекдот. П. Р. Славейков, Избр. пр ІІ, 23. За моята гиздост сплетоха сказание мъжете на цялото царство — и моите чарове станаха притча. Н. Райнов, ВДБ, 25.
◊ Притча во язицех. Остар. Книж. Нещо, което е предмет на разговор, на одумвания между много хора, в обществото, обикн. за неодобрение или подигравка. Вгледайте се внимателно в това слепо царство на нашата книжнина, дето захващат почетно място .. сочиненията на Оадея Булгарина (името на когото станало в отечеството му притча во язицех, стана нарицателно име за всичките писаче— прослепители) .. и кажете ми: с тия ли книжки се народ просветява... Н. Бончев, ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 5-6.