ПРИТЪ̀КВАМ, -аш, несв.; притъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. притъ̀кнат, св., прех. Диал. 1. Събирам, смествам една към друга главни или дърва в огън; сбутвам, стъквам. Трайко притури нови дърва, притъкна главните и огъня отново запращя. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 315. — Вярата ни е такава, къзъм... — иска да каже нещо примирително агата и понавежда глава, рови и притъква главните. ОФ, 1958, бр. 4314, 2.
2. Прен. Намествам, смествам; притъкмявам. За да мине положителната оценка за „Моторни песни“, трябваше да похваля други трима млади писатели, но вече „признати“, та покрай тях накрая да притъкна и „непознатия“ поет. Г. Караславов, ВН, 1961, бр. 3077, 4. Той легна и вече не се вдигна от широкия миндер, притъкнат под сребърния иконостас. А. Гуляшки, ЗР, 23. притъквам се, притъкна се страд. За да се поддържа огънят цялата нощ, без да се притъква постоянно, още през деня се приготвя голям пън. СбНУ ХLІХ, 723. Прѝтка — пръчка, която се притъква до растение, за да се крепи на него. СбНУ ХLІХ, 784.