ПРИТЪКМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; притъкмя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. 1. Подготвям, приготвям. Каблешков притъкмяваше оръжието и дрехите си, когато чу, че на портата силно се похлопа. Д. Линков, ЗБ, 106. — Кога ще свършите училище, та да пишем на баща ти? — Още малко, мамо — към Петровден. .. — Ние дотогава, синко, да притъкмим всичко, да си готов. Г. Караиванов, ЮМ, 77. От тъмни зори накарах момчетията, та заклаха едно яре, одраха го хубаво, опекоха го, и туршийка поизвадихме, и обед притъкмихме. М. Георгиев, Избр. разк, 182. Труди ся само, еще благодари Бога и наставниците, що ти притъкмяват прекрасни средства за образование. Пч, 1871, кн. 2, 31. Слага се във вид на полрукръг трапеза до огнището. Сега старшата ще притъкми дял на стопана. СбНУ ХІV, 186.
2. Нагласявам, пременявам, натъкмявам. Започнах несръчно да шия копчето под брадата му .. — Райне, добре го притъкми за оная! — За коя? Бл. Димитрова, ПКС, 28-29.
3. Намествам, смествам; притъквам. — Детко ще ви притъкми в колибата си, тя е по-широка. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 113. Тя прикри отстъплението си с една снизходитгелна усмивка .., притъкми две столчета до огнището, покани ни да седнем. А. Гуляшки, ЗР, 179.
4. Пригодявам, пригаждам. Няма по-надарен песнопевец измежду славяните тогава от Климент. Той познава законите на хармонията, притъкмява към тях и хармонията на словото, съставя различни служби. Н. Драгова, КО, 85. Лиляна ѝ [на булката] притъкми една своя бродирана блуза. А. Гуляшки, Л, 513. притъкмявам се, притъкмя се І. Страд. от притъкмявам. ІІ. Възвр. от притъкмявам във 2 знач.
ПРИТЪКМЯ̀ВАМ СЕ несв.; притъкмя̀ се св., непрех. Диал. Подготвям се, приготвям се. Между тях [жените] имаше и неколцина мъже, които се притъкмяваха да се нахвърлят върху Радомира. Д. Талев, С ІІ, 142. „Чуй ме мене, Милойкьо девойкьо, / да си готвиш твои бели дари — / я че идем войник да си служим!“ / .. / Притъкми се Милойкя девойкя, / притъкми се — дари приготвила. Нар. пес., СбНУ ХLІV, 262. Притъкмил се е млад Стоян / със Магда млада невеста. / .. / Да идат цръкви венчане. Нар. пес., СбНУ ХLІV, 386.