ПРИТЪМНЯ̀ВА несв.; притъмнѐе св., безл. 1. Започва да става малко тъмно, да стъмва; мръква, стъмва, свечерява се. В двора останаха пак сами, Елка и Стан. Притъмняваше и те побързаха да настанят добитъка, а после Елка приготви софрата, горе в средната стая и седнаха да вечерят. Г. Райчев, Избр. съч. І, 124. Колко бързо планинската привечер слиза! / Притъмня — и припламнаха чудно под нас / светлините на София — ярко и близко — / в приближената в ранния мрак равнина. В. Георгиев, ПП, 59. Притъмня. Колата изтрополяха по пътя, добитъкът се прибра. А. Каралийчев, ПГ, 57. Изминахме още няколко километра и притъмня. Нощта беше тъмна и безлунна. Й. Йовков, Разк. ІІ, 117. Смрачаваше се. .. Притъмня съвсем. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 654. Притъмнява. Дългият няколко километра изкоп чернее и някъде в дъното му вече блясват светлинки. ОФ, 1958, бр. 4319, 2.
2. Започва да намалява светлината, поради настъпваща буря или някаква преграда. Дъждът се усили .. Притъмня. А. Гуляшки, ЗВ, 375. Наоколо притъмня, светна се и гърмът продъни небесата. Бурята се разрази с цялата си сила. Дъждът плисна внезапно. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 10. По едно време притъмняло много. Нещо изфучало. Погледнал синът — няма ябълката. Ран Босилек, Р, 110. Неочаквано един чер облак .. закри луната. Притъмня. П. Бобев, ГЕ, 91.