ПРИТЪМНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; притъмнѐя, -ѐеш, мин. св. притъмня̀х, прич. мин. св. деят. притъмня̀л, -а, -о, мн. притъмнѐли, св., непрех. 1. За слънце, небе — започвам да ставам тъмен, да губя светлия си цвят поради заоблачаване, смрачаване, буря и под. Но защо слънцето тъй притъмнява? Трупат се облаци. Н. Хайтов, ШГ, 200. Надигнаха се страшни вълни. Небето изведнъж притъмня. Б. Шивачев, ПЮА, 49.
2. Прен. За лице — ставам тъмен, променям цвета си поради силно чувство. Той фърли яростен поглед към Варлаамови, челото му притъмня. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 14. Боляринът притъмня на лице и се дръпна надире, а другият като завика: „Млъкни, дрипаво овчарче, ти на цар ли приказваш, или на селски говедар?“. Ст. Загорчинов, ДП, 66. Направи се, че не го чу. Но кръглото ѝ лице бе притъмняло, а горната ѝ мъхеста устна потръпваше нервно. Б. Несторов, АР, 84.
3. За нещо, някакъв предмет, обект — бивам обгърнат от тъмнина, започвам да потъвам в тъмнина. Долът на Янтра притъмняваше и къщите се сливаха в дрезгавината. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 180. Хвърли поглед към селото, което притъмняваше от горния си край, пое котленския път. П. Константинов, ПИГ, 208. Стаята постепенно притъмняваше, очертанията на предметите се замъгляваха, прозорецът тъмнееше и менеше цвят. М. Грубешлиева, ПИУ, 289. Тъмният рог на месеца залезе рано след вечерната проверка. Буките притъмняха, от дола подухна хладина и размърда листака. Цв. Ангелов, ЧД, 129. Наоколо му всичко бе заглъхнало и притъмняваше, а слънцето бе озарено от някакви чужди студени лъчи и този студ проникваше до сърцето му. Ем. Манов, БГ, 107. А в сянката на вечерния час, / когато притъмнеят планините, / .. / сърцето ми за тебе, Суламит, / сърцето ми за тебе ще попита. Хр. Ясенов, Събр. пр, 43.
ПРИТЪМНЯ̀ВА МИ несв.; притъмнѐе ми св., непрех. 1. Става ми лошо от болка, слабост, глад и губя за момент съзнание; призлява ми, прималява ми, причернява ми. Аз лежах ранен. Кръвта зашуртя надолу по лицето ми. .. Но болката надви, притъмня ми и аз потънах в някаква пропаст. Г. Белев, ПЕМ, 106. — Ох, прималява ми... Притъмнява ми. Ив. Вазов, Р, 46. Очите на Катя се изпълниха със сълзи, притъмня ѝ, и, без да ще, се улови за ръката на Цана. Ст. Чилингиров, РК, 55. Докато вървях по стълбите, домакинът ме съветваше да се държа за перилата. .. Защото има хора, които не са се качвали високо и като погледнат надолу, им притъмнява. Й. Радичков, ПЦ, 48.
2. Прен. Губя самообладание поради силен изблик на гняв, ярост, възмущение; причернява ми. Отнейде Станимир, синът му, сега да надникне, както на Рангела му е притъмняло, само две думи да му каже... Но... Кр. Григоров, Н, 62. Ако не беше притропал онзи, магера, както ми беше притъмняло от гняв, щях да му извия пилешкото вратле! К. Константинов, СЧЗ, 37. Притъмня му. Сдържа се. Окопите и пленът го научиха да се владее. Г. Стаматов, Разк., 89.
3. Прен. Става ми крайно мъчно, тежко, загубвам душевно равновесие поради безизходица; отчайвам се, причернява ми. Тия тежки думи се забиват като куршум в неговата душа. Притъмнява му. Т. Влайков, Пр І, 121. Притъмня ми и хукнах срещу момчето си, като го виках по име: „Желязко! Желязко!“. Л. Петков, ПЛ, 28.
◊ Притъмнява ми / притъмнее ми пред (в, на) очите. Разг.; Притъмнява ми / притъмнее ми на очи. Остар. 1. Изведнъж ми става лошо от болка, слабост, глад и изпадам в състояние пред припадък; призлява ми, прималява ми, причернява ми. Той се люшна и падна до ръба на огнището. .. — Тресе ме — можа само да каже Недьо, за да се оправдае, и пред очите му притъмня. В. Геновска, СГ, 432. Па и яката колосана твърдо, че като ми застъргала шията като трион... Притъмня ми на очите. Ал. Константинов, БГ, 61. И воина, с зинали рани в гърдите, / запира се капнал тогаз; / но щом се запря — притъмня му в очите / и наземе грохна без свяст. К. Христов, ВС, 17. 2. Прен. Обхваща ме силен гняв, ярост, възмущение и губя самообладание; вбесявам се, причернява ми. Нещо удари сякаш Агата по главата, нещо се спусна отпред по челото му и за миг пред очите му притъмня. Той пристъпи настръхнал, страшен, готов да убие човек. Й. Йовков, ЖС, 18. Многото хора били като много баби, а килаво дете: те пресмятат, че лесно ще надвият, но когато на малкото хора им притъмнее на очи, отпущат му края — трепят де кого завърнат. А. Страшимиров, ЕД, 95-96. 3. Става ми крайно мъчно, тежко поради безизходица; отчайвам се много, причернява ми. Искат дете от мене. А аз не искам ли? Но от кого да го искам? И почвам тогава да си мисля. Мисля... мисля... и изведнъж ми притъмнее пред очите, и ставам като луда. К. Петканов, БД, 192. — Не мога аз да те взема насила, тежък живот ще живейш тука. Да знайш: моята къща е секога отворена за тебе и като ти притъмней некога пред очите. Д. Талев, ПК, 265.