ПРИТЪ̀Н м. Остар. Индив. Вертеп; притон. Стара мъдрост вещаеха безчисли богомили: „в мътни притъни се вие опасен въртоп“ — и вси до един разбраха, че дните на царството са дни преброени. Н. Райнов, КЦ, 41.
— От рус. притон.
