ПРИТЪПЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от притъпя като прил. 1. Който е станал или е направен тъп, леко заоблен, неостър; затъпен. Той стана, взе косата, махна косилото, па седна турски, заби йорса пред себе си, сложи края на косата върху него и с малкото чукче зафана да клепа, да изтънява притъпеното ѝ острило. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 6. Докато в главните оси се отварят еднакво широки правоъгълни рамена, в притъпените ъгли са вписани полукръгли капели. М. Бичев, АНВ, 91. Дядо Станчо е изработил и една тояжка от глогово дърво .. Тя е с притъпени шипове, в горния край с надебелена и извита форма. СбНУ LV, 71. Навити на спирала, огънати в краищата, заострени или притъпени [листата на дърветата], назъбени или гладки, те дават примери, които инженерите се мъчат да използват в своята практика. К, 1970, кн. 5, 6.
2. Прен. За болка и под. — който се проявява в по-слаба степен. Притъпена болка.
3. Прен. За усещане, чувство, мисъл и под. — който е с по-слабо изразени (от приетото, обикновеното) свойства, качества. Наоколо мирише така, че дори притъпеното обоняние кара лицето да се потръсва и мръщи като от удар. Кр. Белев, 3, 45. Усети равната досада, която я [Ирина] обземаше винаги след ставане от сън. Това бе особено, неуловимо и притъпено усещане на леност, на умора и печал. Д. Димов, Т, 469. Безсилен да си отмъсти в момента, той слизаше надолу по стълбите със стиснати зъби и юмруци, с притъпена мисъл. „Звяр, а? Кръвопиец, а? Ще те науча аз тебе... Ще познаеш ти кой е Матей Матов.“ Л. Стоянов, Избр. съч. ІІІ, 352. Защото думите му .. болно засягаха неговата сякаш притъпена съвест и му причиняваха някаква досадна и остра неприятност. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 193. Притъпен звук.