ПРИТЪ̀ПКВАМ, -аш, несв.; притъ̀пча, -еш, мин. св. притъ̀пках, св., прех. 1. Притискам нещо (обикн. пръст, земя) с тъпкане, с настъпване, газене, за да стане по-плътно или равно, да се сбие; затъпквам. Притъпкаха добре пръстта, излишната разпръснаха из градината, а над скривалището сринаха единия край на дръвника. Г. Мишев, ЕП, 259-260.
2. Запълвам отвор, кухина като ги пълня плътно, натъпквам ги с нещо. Силва Порту отвори капачето на лулата, притъпка тютюна с пръст и се замисли. Гр. Угаров, ПСЗ, 12.
3. Диал. Смачквам като тъпча; стъпквам, изпотъпквам, затъпквам. В по-голямата част от тоя район, градушката гневно е повалила и даже притъпкала със земята наравно голямо пространство жита. Бълг., 1902, бр. 523, 2. Оседла си хранен коне, / .. / Разигра го по герени, / .. / По играла самодивски; / та притъпка трапезите. / Трапезите самодивски. Нар. пес., СбАИ, 35. притъпквам се, притъпча се страд. След като се посадят, дръвчетата обилно се поливат и пръстта около тях се притъпква с тор или торф. Бтн V и VІ кл (превод), 112.