ПРИТЪПЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; притъпя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо (остър предмет, нож, брадва) да загуби острината си, да стане тъпо; затъпявам1, изтъпявам1. — Не дялкай клонки с ножа! Притъпяваш го.
2. Прен. Правя нещо (болка и под.) да се проявява в по-слаба степен. И тая нощ ще трябва да лежи на гръб, неподвижно. Наистина това притъпяваше бодежите, но пречеше на съня. Ст. Дичев, ЗС І, 582. Митруш пусна лопатата на пода и разкърши ръцете си, разкрачен, поприведен напред, за да притъпява със стойката си люлеенето и тласъците от вълнението. Д. Добревски, БКН, 32.
3. Прен. Правя нещо (усещане, чувство, мисъл) да намали или загуби типичните си качества, свойства. Той усещаше приближаването на кризата, но страдаше от апатия и не реагираше... Някаква особена умора притъпяваше остротата на мисълта му и го караше да се залъгва, че спадането на цените не беше признак на криза. Д. Димов, Т, 136. Види се безнаказаните им шетания из българската земя бяха притъпили природната им недоверчивост и бдителност и татарите се чувстваха като господари у себе си. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 210. Обичаше да се занимава с опити .. В това според него се криеше един голям смисъл на човешкия живот, .., за излизане от кръга на привичното, което притъпява и захабява чувствителността на човека. Д. Фучеджиев, Р, 218. Търпяхме нужди, болести, страдания тежки / и притъпявахме си чувствата човешки. Д. Полянов, Избр. ст, 8. И всеки свойта болка притъпява / в един псалом тържествен и велик. Хр. Ясенов, Събр. пр, 55. притъпявам се, притъпя се страд.
ПРИТЪПЯ̀ВАМ СЕ несв.; притъпя̀ се св., непрех. 1. За остър предмет, нож, брадва — ставам тъп, губя острината си; затъпявам1, притъпявам2. Велко се връщаше почти всеки ден от гората заради учителката. И винаги намираше разумни, убедителни причини, понеже и сам виждаше, че не беше редно да се връща всеки ден. Ето секирата се е притъпила и трябва да се наостри. Д. Талев, И, 260.
2. Прен. За болка и под. — ставам по-слаб, проявявам се в по-слаба степен; притъпявам2. Намери засипано с листа изворче, дълго и жадно пи студената вода. Заболя го стомахът, поседя, докато болките се притъпиха, и отново тръгна. Ем. Коралов, ДП, 141. Едва сега почувства Дона, че ѝ беше по-леко с децата, че болката ѝ бе започнала сякаш да се притъпява сред тях. Тя се ослушваше да чуе гласовете им, смеха им, песните им. Д. Талев, И, 628.
3. Прен. За усещане, чувство, мисъл и под. — губя отчасти или напълно типичните си качества, свойства. Откакто се залежа, любопитството му сякаш се притъпи и всички случки в палата, които идваха до слуха му, изглеждаха и далечни, и маловажни. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 33. — Ела, ела, ще свикнеш — обади се някой. — Батьо Димо, ти ли си? — хвърли се радостно Иван. Никога Димо не беше му изглеждал толкова свой. Кураж бликна в сърцето му, тежкото отчаяние се притъпи за миг. Г. Караславов, Тат., 170. От постоянната мисъл лицето на Тъкачев се смъкна, младежкият блясък на очите се притъпи, широката му заразителна усмивка изчезна. Г. Караславов, ОХ І, 213.
ПРИТЪПЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; притъпѐя, -ѐеш, мин. св. притъпя̀х, прич. мин. св. деят. притъпя̀л, -а, -о, мн. притъпѐли, св., непрех. Рядко. 1. За остър предмет — ставам тъп, губя острината си; затъпявам, притъпявам се. Пращай своя / крилати пес сърцето ми да рве! / Ще притъпее острия му клъв, / от ръфане на мойта плът. П. П. Славейков, Събр. съч. І, 174.
2. Прен. За болка и под. — ставам по-слаб, проявявам се в по-слаба степен; притъпявам се. Спира до заледена локва. Остава там неподвижен, докато притъпее болката. П. Славински, ПЩ, 85.